вторник, 11 март 2008 г.

Размисли над шахматната дъска

Играя шах срещу компютъра. Играя за да не мисля. Да не мисля за живота си, за бъдещето. Опитвам се да мисля за фигурите на дъската, сякаш от това зависи всичко. Губя всяка партия. Сякаш от самото начало съм обречена и с всеки ход само отлагам, или ускорявам поражението си. Притисната съм в ъгъла, правя отчаяни жертви, за да се измъкна. Не успявам. Всичко е хладно преценено, още преди да съм разбрала, вече съм победена. Само трябва да направя ходовете. Шах и мат. Шах и мат. Шахът е мъртъв. Край на играта. Нова игра. Нови надежди и опити, опити. Понякога изглежда че съм много близо до победата, но се провалям. Измъквам се от една клопка, за да попадна в друга. Ударите идват от неочаквани места, или от очаквани, които съм оставила без контрол. Няма пощада. Смелостта не помага. Важни са позициите. Шах и мат. Играя на средното ниво. На лесното го бия вече. Преди не можех. Един ден, просто успях. И след това беше по-лесно. Но сега съм на следващото ниво и отново се уча. Партия след партия, обречени, изгубени. Като серия от прераждания. Отново и отново. Понякога натискам край на играта, защото виждам че няма смисъл. Понякга пак виждам че няма смисъл, но се съпротивлявам. Не побеждавам, просто не се отказвам. Понякога губя търпение и правя глупави, яростни ходове, без смисъл, просто така, за да свърши по-бързо играта. И резултатът винаги е един и същ. Шах и мат. Има ли значение тогава? Предполагам че има, защото колкото и да не ми се вярва, ако съм играла добре, ако съм се учила от грешките си, ако съм сдържала гнева си и съм запазвала концентрацията си, след безброй загуби, идва моментът, когато нещо се променя и с върховни услия успявам да победя...Не че има значение.
А отвън някъде ме чака животът ми, моята истинска партия шах. Предполагам една от многото. Отдавна загубена. Победата няма да е този път. И ми се иска понякога да натисна "End game" и да не се мъча повече. Или пък ми се иска да направя купчина от главозамайващи глупости и нелогични ходове, за да видя ще се обърка ли поне малко този мой невидим противник, ще загуби ли самоувереност, поне за секунда, преди да ме събори в прахта. Но играя шах и се убеждавам, че винаги трябва да се играе до края. Спокойно и с максимално старание. Заради следващия път.

1 коментар:

Анонимен каза...

хареса ми