Много често чувам от хората, оосбено от по-малките "скучно ми е". На мен не ми е скучно никога. Казвам понякога, че ми е било скучно, но това е най-често като извинение да се обадя на някого, или за да не се обяснявам излишно относно какво си мисля и какво правя в момента. Не знам дали разбирам правилно израза. Най-близо съм до това, което си прадставям като "скучаене", когато искам да направя нещо, но е забранено, неприемливо, или невъзможно. Тогава се дразня и се измъчвам от бездействието си, а в същото време не мога да си насоча мислите към друго. Например, отишла съм на дискотека и искам да танцувам, да се целувам с някого, или да си излея чашата с вода на главата, но се налага да се държа прилично по някакви си там причини. Тогава "скучая", седя си и нищо от това, което искам да се случи не се случва.
Затова си мисля, че скуката вероятно е да искаш да се случи нещо, особено нещо определено, а то да не се случва. Или просто да искаш да се случи нещо, каквото и да е. Знам ли.
Аз когато съм сама и нямам нищо за вършене, обикновено чета или гледам филми. Ровя се и в нета. Също така обичам да спя и да си мечтая. Понякога майсторя разни неща. Но все пак спането е с приоритет:)
Вие какво правите, когато "нямате какво да правите" и скучаете ли?
5 коментара:
И аз често чувам тийнейджъри да казват, че им е тъпо или скучно.На мен не ми е скучно. Винаги мога да си намеря занимавка и дори сама да се забавлявам. Не знам какво им липсва на днешните млади хора(около 20 годишните), та все им е тъпо. Мисля , че очакват някой друг да им направи интересното, да ги забавлява. А този някой не се появява. Много е жалко!
Може би когато човек е свикнал да се облъчва с много и интензивни забавления, губи способност да се наслаждава на малките? Нещо като да си прецакаш слуха. Също и ако е свикнал винаги друг да му ги доставя, не може да си ги създава сам.
За добро или лошо не скучая никога.
Според мен е нормално човек да е изпитвал и едното, и другото. Че винаги можеш да намериш какво да правиш - факт, винаги можеш да хванеш книга, филм, да запалиш колата и да посетиш 101-вия обект и т.н. Винаги, ОСВЕН ако нещо друго не е запълнило изцяло ума ти. Понякога зацикляш в определен проблем и не можеш да правиш нищо друго, та по същество излиза, че в тоя момент скучаеш, защото главата ти не може да мисли за нищо друго, освен за проблема. Дали ще е гаджето в дискотеката, дали ще е псевдофалита на ПИБ, дали ще са новите гуми на колата... На 21г. трудно мога да имам т.н. задачи в background, за които да мисля, докато правя нещо друго - просто още не съм се научил да background-вам.
Според мен кризата е в това, че повечето "скучаещи" не знаят защо скучаят, което довежда до великите простотии... простотии, които гледаме всеки ден по телевизията и четем по вестниците.
От много години вече не мога да си представя как е възможно човек да скучае. Имам чувството, че и 100 часа да има денят, пак няма да ми стига все така отчайващо. На света има толкова чудесни неща за правене, научаване, вършене, пробване, че не мога да си представя колко беден и пуст трябва да е човек, за да скучае.
Ако някой страда от този проблем, винаги е добре дошъл. За точно един месец ще го направя като мен. :-)
на мен винаги ми е скучно,
затова търча напред-назад и ми се случват прекрасни неща
по същия начин, когато нямам какво да правя - рисувам.
Публикуване на коментар