Пепелянка

Отидохме вчера вечерта да се покатерим на скалите в Басарбово. И докато се чудех откъде да подхвана един маршрут и бях се покатерила не повече от метър по скалата и се въртях ту насам, ту натам, да си намеря подходящо място да стъпя, реших да сляза долу и да поогледам възможните хватки, пък тогава пак да тръгна. И аха да махна една клонка от една стъпка на маршрута - гледам, то не е клонка, а змия. Мъничка, бледокафява, с тъмни ромбчета по гърба. Въх! Пепелянка! Пък толкова малка беше, чак не ти идва да се уплашиш. Ама нали е най-опасната змия в България. Хм, точно преди няколко секунди почти си бях отъркала голите крака в нея и ако не бях слязла, щях да стъпя точно отгоре и. Спомних си, че скоро казаха за някаква жена в Русенско, умряла след ухапване от пепелянка. Хубава работа. Не мога да кажа, че се уплаших, но и не ми се умираше на скалите, ухапана от змия. Ако някой от вас се е катерил по скали, знае какво прегръщане пада на тази скали и как си залепен целият за тях и как бъркаш нагоре по дупките и търсиш да се хванеш. Е, мисълта, че там пъплят пеплянки е доста подтискаща.
Убихме я, като трябва да кажа, че Сашо действа много хладнокръвно, въпреки че знам, че ужасно много го е страх от змии. Той и затисна главата с една пръчка, а аз и смачках тялото с камък. Беше гадно и отвратително да я убия. Кожата и беше толкова изящна и изглеждаше толкова малка и беззащитна. Но се предполагаше че или тя или ние и.. нямаше как. Помолих я наум да ми прости и се надявах да отиде право в рая за пеплянки. Надявам се, че не се е мъчила много.

Днес прочетох доста за пепелянките в нета. Малко са противоречиви сведенията. Някъде казват че са много опасни, заради невротоксичното действие на отровата, другаде, казват, че едва ли не са безобидни. Доколкото разбирам силата на отровата варира изключително много в зависимост от екземпляра, времето и не знам си още какво. Някъде пише, че са страхливи, другаде, че при опасност нападат, агресивни били, преди да си сменят кожата.

Това, което със сигурност знам е следното:
1. Не се препоръчва да се изсмуче отровата от ухапаното, освен ако ухапаният е малко дете и някой има смелостта да рискува живота си за него.
2. Добре е да се пристегне над ухапаното, ако може. Да се избягва физическа активност и да се отиде възможно най-бързо в болница.
3. Ако има възможност, да се сложи лед или колкото може повече студени неща около ухапаното и над него.
4. Възможна е смърт от анафилактичен шок, така че, ако случайно има подръка антихистаминови препарати (Урбазон ) да се изпозлват. (Ъф, туй последното означава, че може да се получи нещо като алергия и от оттока буквално да се прекъсне подаването на кръв към мозъка, или да спре дишането. А антихистаминовите препарати са такива, дето... предотвратяват образуването на отток). Ако няма - пак студено, студено, колкото може по-студено.
5. При възрастен човек със среден ръст и тегло има горе-долу около половин час, преди да започнат да се проявяват сериозно симптомите от ухапването. Колкото по-малко се движи и колкото по-студено е, толкова повече време има.

За себе си си мисля, че трябва да се науча да убивам змии, ако се налага, бързо и безболезнено, без съжаление, но с уважение. И да нося дебели чорапи.