Вървя в дъжда под дъждобрана си - защитена и спокойна. Мисля си, колко е хуабво да имам нещо толкова полезно. Гледам капчиците, стичащи се по непромокаемата му повърхност и се сещам за една моя стара история за пуловера и дъждобрана. Има хора-дъждобрани и хора-пуловери. Едните пязят от дъжд, но не топлят, други топлят, но не пазят от дъжд. Сигурно има и много други видове хора, дето топлят и пазят от дъжд и какво ли не, но може би пък топлят прекалено, или не са подходящият цвят.
Мисля си как всеки човек си има качества, които могат да се прояват само в определена ситуация и в зависимост от това какви са обстоятелствата, някои хора блесват, други изглеждат напълно смотани. Може би пък в това е смисълът на общностите - да се съберат пуловери, дъждобрани, модни якета и прохладни шалове, за да си помагат в променливите времена. И освен това, си мисля, че човек никога не бива да се оставя да се мисли за по-добър от другите. Защото всички са еднакво добри, просто понякога има времена на певци, друг път - на воини, друг път на дипломати, друг път на философи. И всеки от нас е безценен, носещ през времето и предаващ на поколенията специфичните си умения и заложби. И всички сме едно цяло, парченца от един прекрасен пъзел, който някой ден ще се нареди и ще засияе в цялото си съвършенство.
2 коментара:
Когато разберем, че да сме "различни" не е мръсна дума, ще се научим и да се ценим един друг, и да се обичаме.
много красив и позитивен поглед към нещата!
Публикуване на коментар