неделя, 15 август 2010 г.
Сама...
Най-важното нещо е да се науча да бъда сама. Тогава ще изчезнат всичките ми страдания. Да избягам от примитивната нужда да има някой до мен. Да се превърна в камък. Колко много изгреви ще видя, без да плача, колко красота ще потъне в мен, без да имам нужда да я споделя. Чудя се, дали пък няма да съм умряла тогава.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
2 коментара:
Само изглежда така :) Като се научиш, ще разбереш, че всъщност е прекрасно :) Без майтап!
http://zelenkroki.wordpress.com/2010/08/18/peperudite/
Публикуване на коментар