Моля, разопаковайте мечтите, да, една по една. Вадиш от раницата и сортираш. Тези смешни спазми в корема, моля запазете си ги за друг път. Полумъртвите мечти, моля в коша за пране, предстои им дезинфекция. Някои неща директно се изхвърлят. Малко по-рационално, моля. Това да не е детска градина. Всичко си отива по местата, утре ни чака работа...
Я, какво,... я повтори пак да чуя...? Да, ти, пъзлата, я излез отпред и кажи какво не ти харесва? Ахааааа, пропусна шанса си, моето момиче. Трябваше да останеш да спиш сама в гората, тогава щеше да имаш право да мечтаеш. Сега си само една дрисла, която ще си ракопакова раницата и ще си сложи хомотчето на врата и ще си влезе в пътчето, защото се иска голяма сила, за да бъдеш човека, който искаш, а ти се провали.
7 коментара:
Много добре знаеш, че причината да се върнем е извън теб. И нямаш право да се наричаш пъзла. ИМХО.
Каквото и да си говорим, Wind, истината е че се отказах, защото се уплаших. Мисля и премислям какво толкова можеше да ми се случи и отговорът е - нищо. Нищо в сравнение с това. За втори път поред се отказвам от нещо, от страх, маскиран като благоразумие.
Точно сега много имах нужда да си повярвам, че мога да се справям сама. Надявам се да се справя следващия път.
Другото няма нищо общо с мен.
Всеки на твое място би се уплашил. На мен самият не биха ми стигнали топките да преспя сам под Кашана. И не бъркай сляпото упорство с волята. Двете нямат нищо общо. Казах ти го и горе - смятам че си прекалено строга сама към себе си. Leave it be. Кашана ще си е там и догодина, живот и здраве пак ще опънем палатките до ручейчето, под дърветата. Даже сигурно огнището което ТИ саморъчно направи сигурно ще си е още там.
Благодаря ти. Караш ме да се усмихвам:)
Няма защо да ми благодариш, това си е самата истина. Аз пък се радвам че се запознах с мъжко момиче като теб :)
И за да не съм голосоловен. Anytime. Anywhere. Горното не съм го казвал на много хора.
Човешко е да се страхуваме. Човешко е и да се оправдаваме с това, че е човешко ;)
Публикуване на коментар