На скалите

Седя си на скалите и се наслаждавам на отражението на луната в езерото. Облаците оформят фантастични картини на бледата и светлина, а камъните смътно очертават ръба на каньона долу. Нещо помръдва в тревата пред мен. Първо си мисля, че е котка, а после виждам, че е малка лисичка, с бяло на опашката. Има голеееми щръкнали уши и ме гледа без изобщо да се притесни. И друг път съм чувала шумове в храстите, явно тук си живее. Светвам с челника, а тя стои в светлината на две крачки от мен и все така ме гледа. Угасям свелината и я заговарям, и чак тогава тя бавно и спокойно се отдалечава през храстите...
Исках да я питам, познава ли го тоя, Малкия Принц...

From лисичка

Карнаваааааал!

Снощи бях на последната, трета вечер на Русенския карнавал. Хубаво нещо са карнавалите.
А концерът с който завърши, беше разбиващ. Аз телевизия не гледам и, представете си, не знаех кой е Тома. Обаче вече знам, че пее страхотно. Изобщо, концертът беше една такава радост за сетивата, че чак не ми се описва. Купих си пистолет за сапунени балони и смея да кажа, че това бяха най-добре похарчените ми 10 лв:)
"I'm TNT, watch me exploooodeee!

Сама

Ще започна да се страхувам от лятото, както се страхувам от празниците. Толкова го чаках това лято, само за да разбера, че нямам приятели с които да се скитам по горите. Че нямам с кого да се целувам по пейките в парка. И това лято ще прекарам пред компютъра с кутия сладолед.
Или може би трябва да свикна да ходя сама като куче по поляните. Да си вия срещу луната, да спя сама, да гледам изгрева сама. Тъжно ми е.

Инфекциозно отделение

Мен, значи, ме ухапа куче. И айде в инфекциозно отделение за ваксина против бяс. Там има един кабинет - инфекциозен. И стой та чакай. Ама кой болен от заущка, кой от грип, кой от шарка, всички са там, на едно място. Чакалнята е три на три метра, не видях някакви приспособления за дезинфекция. Аз, разбира се съм една параноичка и хипохондричка и на всеки е ясно, че те, вирусите, като видят че сме в обетованата земя, наречена инфекциозно отделение, спират да действат и няма никаква опасност да отидеш за ваксина против бяс, а да се прибереш в къщи с грип. Ибах аз таз съвременна медицина.

Me llaman Calle

И понеже съм на вълна Ману Чао, една тяхна песен ме озари днес. Песен в която се разказва за уличниците. За тъгата им, за мечтите им.
Текстът на испански

Песимистично

Както казва една клиентка, за песимизма се иска време. Явно ми е дошло времето. Изпращам сина си на автогарата в 7.30 сутринта. Наоколо хора стискат чашки с кафенце. Смучат отчаяно от цигарките, като за последно. Малко хора ядат нещо или пият вода. Има нещо жалко и подтискащо в тази картина. Сякаш първата грижа на хората сутрин е да се отровят, за да могат да понасят живота си. Също както последната им грижа вечер е да пийнат, за да могат да понасят живота си.
Тези дни и аз се чувствам отровена от гадната ваксина против бяс. И тетенуса преди това. Кое е по-страшно - кучетата или страха? Бясът или фармацевтичните компании?

Ако бях Марадона

Поздрав за всички фенове на Марадона, Кустурица и Ману Чао:) Субтитрите са от Сашо:)

И, впрочем, една рецепта за секс като за световно: Последния ден преди да започне Световното, и двамата давате всичко от себе си, защото ви е ясно че от тук нататък, един месец сексът ще е набързо, колкото за полувремето, ако изобщо се стигне до такъв...
А ако някой се е запитал кое Световно, особено ако е от мъжки пол, моля да ми пише! (за да му обясня)
P.S.: Същата песен в друг запис и с много хубав клип: http://www.youtube.com/watch?v=ZlSm-wMf2yk

Е-ма-е-са-са...

Прибирах се през детската площадка и видях момиченца да играят на ластик. И познатата от детството ми броилка : "Е-ма-е-са-са-е-са-са-пи-пи-я". Може би много от вас са я играли:)
Но си спомних какво ми каза Сашо, който е живял в Щатите за въпросната броилка. Бях потресена! Неразбираемите думички, които съм редила хиляди пъти, били спелувано Mississippi!
Само аз ли не съм го знаела това??

Красавицата и багера

Какво да кажа, освен, ай сиктир бе драги зрители!

Жива

Забравям понякога че съм жива. И после си го припомням. Спомням си за какво са ръцете ми, краката ми, корема. Спомням си как е правилно и хубаво. Умът ми получава простата задача да се кача на колелото и да не изоставам много от другите. И толкова. Спестени са ми безкрайните разсъждения уморена ли съм сега, искам ли, не искам ли да се натоварвам толкова, дали пък няма да е вредно да прекалявам, не е ли студен вятърът. Карам си и дишам с всички сили:) На моменти ми се плаче от усилието и разкъсващата болка в дробовете, обаче няма как да спра. И наградата ми е вятърът в косата и люлеещото се жито наоколо. А като стигнем до черешите наградите стават от друг порядък:)
И пак отначало се опасявам да се кача, чудя се имам ли сили да се задържа с ръце, колебая се дали няма да ми се плъзне обувката, и после, заразена от ентусиазма на другите, се катеря още и още, по-нагоре, до върха, където черешите са кръгли и сладки, а смехът ми е волен и знам че няма нищо страшно.
Балагодаря на тези хора покрай мен, които ми показват прекрасната простота на живота. Благодаря че съм жива!

За Закрилата на едно дете

От Нова година водя дело с бившия ми съпруг за увеличаване на издръжката на детето. Поредното заседание на 9-ти. Обадиха ми се от Закрила на детето да заведа сина си в петък в стая еди коя си за събеседване за изясняване за какво са му нужни толкова пари. Съдийката е постановила да се даде становище от Комисията за закрила на детето. Издръжката досега беше 50 лв, издръжката за която съм завела дело е 150лв. Голямо съдене падна, показвах какви ли не документи и становища, доходите ми за последните две години, справки декларации. Мъжът ми получава минималната заплата за длъжността си, възлизаща на 630 лв и някакви стотинки. Работи като инспектор за клон на международна фирма за одитинг на корабостроенето.
Не мога да разбера съдийката какво толкова разследва и се чуди. То не е ли ясно, че за да се гледа едно дете не като помиярче, трябват пари. Направо нямам думи за унизителната позиция на просякиня, която ми отреждат. Не може ли да се приема че детето има нужда от пари и да се накара бащаму да докаже, че няма? Защо някакви социални работнички в някакви стаи номер не знам кой си ще разпитват детето ми? Как може той да им обясни колко пари му трябват? Толкова е противно всичко това, че направо ми се реве.
Момичета, помислете си добре преди да раждате...