вторник, 2 август 2005 г.

Силният пол

Аз, общо взето, винаги се дразня от това, че на жените се отрежда ролята на слаби и безпомощни същества. Че, едва ли не, биват възпитавани да не разбират от техника, от строителни работи, от дърводелство, от електричество. Сякаш това е последното поле, в което мъжете могат да опазят самодоволството си на "силен пол". Не ми харесва да бъда третирана като слаба и глупавичка сладурана, на която големите добри батковци помагат. Когато играя волейбол с момчетата, не искам да ми гонят топката и да внимават да не ме ударят. Когато излизам с някого си плащам сметките. Когато спукам гума си я сменям. Когато ми изгори радиатора си го поправям (макар и със съвети по телефона:). Когато се наложи цепя дърва.

Та ето какво се случи днес.
Колата не запали... Ни така, ни онака. И преди имаше проблеми, ама с малко молитви тръгваше. След кратка консултация по телефона се изясни че трябва да стигна до майстора. Ама преди това трябваше все някак да запаля. С бутане, естествено. Няма да се впускам в подробности за ландшафта на паркинга пред блока, само ще поясня, че има лек наклон надолу и после лек наклон нагоре и се излиза на улицата. Не ми се виждаше лесна работа, но понеже нямаше жив човек наоколо реших че се налага да се справя. За щастие, въпреки късата ролкичка, бях с удобни сандали. За по-интересно колата ни е дизел, така че да се запали с бутане не е много лесно. Лекия наклон надолу не свърши работа. А после вече беше много трудно. Ужасно е усещането да напрегнеш всиките си сили в опит да направиш нещо и да разбереш съвсем категорично че не са ти достатъчни. Не съм фръцла и наистина бях твърдо решена да се справя, но в крайна сметка колата се оказа наполовина препречила пътя без да мога да я мръдна нито напред нито назад. А аз бях почти мъртва от усилието. Почувствах се доста глупаво. Минаващата кола може би щеше да продължи по пътя си, ако не беше умолителният ми, безпомощно женствен, жест към щофьора. Мда...Голямата радетелка за равенство на жените и две здрави момчета, на които май хич не им се видях равна, защото ме посъветваха да се кача в колата и с лекота я побутнаха по пътя докато запали. Ех, лека и пръст на еманципацията , помислих си и слязох да поблагодаря на спасителите си - цялата пърхащи мигли, мили усмивки и възхищение от безспорната им сила. Колата сега е при майстора (мъж) а аз съм малко объркана.
Май ми е време или да ревизирам възгледите си, или да тръгна на фитнес...

16 коментара:

таня каза...

Ха, и аз имам подобни душевни терзания. Изводът, който успях донякъде да си направя /ама не съм убедена, дали е правилният/ е, когато има на кой да пърхам с мигли - правя го, като няма вариантите са два - или намирам някой, или се оправяма сама, т.е. викам неволята.
Обаче - скоро сменяха душа в банята - един новичък и лъскав. Един ден дойде в главата ми върховната идея, че мога да вкарам колелото в банята и да го измия - много беше кално горкото. Докато вършех тази работа, маркучът на душа се закачи някъде и се скъса. И като ме запръска една вода, както си бях с дрехите и като ми идеше да ревна с глас, че съм си развалила новия душ. Седях така и го гледах - мокра и сърдита, обаче успях да забележа, как е сглобен и видях, че даже и с пръсти мога да го отвия. Отидох и си купих нов маркуч и го монтирах сама без никакви инструменти и бях много горда със себе си...:-)
И като се сетя, как първата и единствена мисъл в главата ми беше - да се обадя на най-доброто ми приятелче Любо да го оправи.
Ама наистина бях много доволна, че съм се справила и всъщност не изпърхах с мигли, а можех и имаше на кого, но не си струваше - твърде много си го обичам и уважавам, за да го занимавам с глупости. Ето в това е разликата.

Дафчо Табаков каза...

Мдам, с Фарма(Мега,Био)хим ще победим!

Сашо ICQ 329346266 каза...

Много ми хареса тоя пост. Не знам защо.

Случайна каза...

Сашо: Хахаха, сигурно хич не си падаш по феминистки:))

assenic каза...

феминистките ме карат да се смея, предполагам значи че нямам нищо против тях - всеки има право да се бори за нещо под слънцето.

Случайна каза...

И мен понякога ме разсмиват феминистките и изобщо големите напъни за равенство на жените на всяка цена. Но като си помисля, на тях трябва да им целувам ръцете за това че днес не нося рокля до земята и не принадлежа на мъжа си, както е някъде в арабския свят. Това което поколения упорити и решителни жени са извоювали за мен и за децата ми трябва да се уважава.

таня каза...

Според мен, това да се справяш сама в живота няма нищо общо с жените, които ходят по разни събирания и скандират за правата си с плакати пред Белия дом.
Или мъжете наричат феминистка всяка жена, която се оправя по-добре от тях, за да е спокойно мъжкото им самочувствие, че има причина /тая нещо не е наред/, за да не са те най-най...
А каква е тогава думата за жените /не от тези платените/, които си търсят мъж с кола, пари и жилище, за да ги издържа - не заради нещо друго, а само сметкаджийство? Жени, които не смятат за нужно да се образоват, да знаят, да имат професия, а си търсят съпруг, който да изкарва достатъчно пари и единствената им мисъл в главата е "как да изкрънкам пари за нови дрехи?", в което влизат похватите с пърхането и "миличко". И се превъзнасят по Формула 1 и футбол, само заради миличкото - докато му направят впечатление, а после недоволстват като трябва да му от/сервират. Аз познавам такива жени и да ви кажа честно - хич не са читави, според мен поне.
И после - едните били феминистки, другите с цена... и прочие.
За мен лично двата пола са съвсем различни и в различни неща мъжете/жените са по-добри и обратното, и в този пост си мисля, че изобщо не става въпрос за феминизъм, а за истинска жена и истински мъже и как една кофти ситуация може да завърши с усмивки... и дори и Случайна да не беше с къса рокличка, те пак биха й помогнали :-)И как тогава да не се чувстваш жена...:-)

мацко каза...

мили птичета, чуруликайте по-тихичко.
котето може да не ви изпапка, а да прихне да се смее, и да го заболи коремчето:)))

Анонимен каза...

Хареса ми поста - на хората нищо не им е струвало, а ти утре като помагнеш на друг в нужда нещата се завъртат и ти си вече в бизнеса на добрите неща.

Случайна каза...

мацко: Седяло си едно коте и се превивало от смях, докато слушало чуруликането на птичките. И му било толкова смешно, че даже не забелязало сянката на една друга голяма птичка, която се спуснала рязко и го взела в ноктенцата си. После коремчето наистина много го заболяло.

Анонимус: Хареса ми терминът "бизнеса с добрите дела" :)))

Сашо ICQ 329346266 каза...

@ Случайна
По всякакви хора си падам :). Блага душа съм по принцип (поне така си мисля). Просто екстремните работи ги отбягвам... и хората на които принципите им са в ролята на капаци (кон с капаци). Хората трябва да са отворени за нови неща за да могат да осъзнаят те самите какви са. Надявам се да не звуча объркаващо.

Сашо ICQ 329346266 каза...

Истината е че най-обичам руси девойки... руса да е и да няма чувство за хумор, да е беззащитна, да ми се обажда за най-малкото нещо, да ми вдига самочуствието в присъствието на компания, да се оплаква от другите постоянно, да хленчи за щяло и не щяло, да драматизира всичко над границата на логичното мислене, да приказва само за диети и пазаруване, да се гримирва обилно по 3 часа, да харчи пари само за простотии или за това да я видят другите че харчи, да иска да се разхожда по центъра постпоянно, да закъснява винаги поне с 1 час, да се облича в розови роклички, да знае каква марка дрехи са на мода, коя марка с коя марка си ходи, да се смее на всяка шега на шефа, да си е изпускала GSMа поне един път в тоалетната... мога да продължавам още.
Ей такава ми трябва да си намеря че да се чувствам като истински мъж. Да я манипулирам и да й казвам какво да прави. Да й давам пари и да й казвам "На...харчи, ма".

Тоя коментар бе породен от един чат-разговор. В него споделях че ми е интересно как ще реагират хората ако кажа възможно най-абсурдното нещо което ми дойде на ъкъла. :)

linuxlam3rka каза...

най-добре е човек да разчита 1 на себе си , но не забравяй че все пак сме само хора и понякога без чужда помощ не може да се справим независимо дали сме мъже или жени . По въпроса за феминизма честно казано дори и в наши дни нещатата да са много по-добре има моменти когато не се чувствам достатъчно свободна... :(

Анонимен каза...

....и докато голямото птиче се издигало все по-високо и по-високо, мацко успял да се провикне:

- чуруликайте по-тихичко, за да не паднете от гнездотооооо,
а перцата по крилцата вече са на път,
наистинаааааа....

:-))))))

Деси каза...

Случайна:
За мен жените са силния пол. И не заради напъните да се справят с всичко сами и да се мерят с мъжете, а именно, защото с един жален поглед и леко припърхване на мигли можем да накараме един мъж да повдигне планини :).

А най-голямата услуга, която сме направили на мъжкия род за столетия наред това е еманципацията ;). Тя дава оправданиие на много мъже да постъпват подло и жалко.

Григор каза...

Какво е нимфоманка?
Жена с отношение към секса като това на средностатистическия мъж.
А какво е леке?
Мъж с отношение към околните като това на средностатистическата жена...

Реалното положение е, че половете сме различни. Оттам нататък можем или да го приемем, и да търсим хубавото в него, или да хленчим и да се оплакваме.

И все пак, като мъж, бих отбелязал, че никой истински мъж няма да напише коментар като този на Деси. :-)

Още един пример: Една моя позната на определен етап от живота си трябваше да избере дали да бъде жена, или мъж. Колеба се известно време, след това избра да си остане жена (въпреки че не се чувства кой знае колко жена). Причината беше проста - цитат: "Една жена, ако ще на врата си да ходи, пак минава метър."

:-)