вторник, 9 август 2005 г.

:)

Има едно нещо, което ме удивлява всеки път, когато го осъзъзная: ЖИВОТЪТ ПРОДЪЛЖАВА. Чакал ме е търпеливо да се върна от разходката си в нищото. Всъщност даже не е забелязал че ме няма, защото той си е все там, пъстър или сив, искрящ или здрачен. И само от мен зависи накъде ще преместя слайдера за brightnes и contrast. Картинката си я правя сама. Всъщност винаги като си ровичкам снимките с Гимп си спомням за един пост на Йовко, който като че ли е най-точно казаното нещо по въпроса.
Ей, хора, виждали ли сте колко е красиво небето сутрин? И как преливат водопадите от зелено в Морската градина? И колко са смешни буболечките в бързането си за някъде, ако седнеш и ги погледаш? И как се усмихват бебетата в количките, ако има намигнеш:) Радвам се да бъда тук. Светът, както изглежда е едно много хубаво място:) ...

3 коментара:

assenic каза...

prekaleno sum zaet s neznachitelni neshta za da zabeleja

mislq che tova koeto si izpitala e prosto momentno opianenie :) nqkoi hora mogat da budat taka cial jivot :)

Анонимен каза...

az sm taka cql jivot :)
i milkichka sluchaina radvam se, che se e sluchilo i nateb shtoto sivite hora te mislqt za lud ako si na 24 s 3 deca i iskash da tichash i da kreshtish navolq pred zalqzvashtoto slunce ili da se purzalqsh na purzalkite v billa ili da skachash na batut v ujniq park :)

прасчо каза...

When the Sun shines over mountain,
and the night is on the run,
it's a new day, it's a new way,
and I fly up to the Sun....

лети, лети, лети, бяло гълъбче такова:)

вятър има в твоите криле,
топло тупа нежно сърчице,
пърхат палавите ти крачета,
и искри играят в тез очета,

.... пращаме ти радост и усмивки всички,
нищо че отгоре видим се мънички,
аз и удивените от теб сълзички:)