събота, 6 август 2005 г.

...

Майната им на архивите и на старите постове. Майната му на това коя съм и какво чета. Искам времето да спре. Вълните да спрат да се движат. Причиняват ми болка. Не мога да понеса даже звука от ударите на сърцето си. Искам в тази една секунда да усетя целия свят, замръзнал, пуст, като тишината в душата ми. Само за малко, разбира се. Но напълно...

6 коментара:

z каза...

току що видях любими редове отстрани..
"понякога ще идвам във съня ти, като нечакан и неискан гостенин...", наред с любовта без която не можем...

Случайна каза...

Да, понякога няколко думи са повече от всичкото минало, бъдеще и настояще...

z каза...

разбирам те..точно сега, когато са ми нужни само няколко думи, а няма никой наблизо...никой онлайн...а ме е страх да телефонирам на някого...

hekata каза...

Чудя се какво ли те е докарало до тозо пост?
Но не искам да знам наистина.
Разбирам те.
Дано само не сте толкова сами, колкото и аз...

Анонимен каза...

Изправи се...и тръгни отново...

Григор каза...

Не бъди сама, Хеката. От теб зависи.

Всичко, което е необходимо, е просто да го поискаш. Повярвай ми.