Майната им на архивите и на старите постове. Майната му на това коя съм и какво чета. Искам времето да спре. Вълните да спрат да се движат. Причиняват ми болка. Не мога да понеса даже звука от ударите на сърцето си. Искам в тази една секунда да усетя целия свят, замръзнал, пуст, като тишината в душата ми. Само за малко, разбира се. Но напълно...
6 коментара:
току що видях любими редове отстрани..
"понякога ще идвам във съня ти, като нечакан и неискан гостенин...", наред с любовта без която не можем...
Да, понякога няколко думи са повече от всичкото минало, бъдеще и настояще...
разбирам те..точно сега, когато са ми нужни само няколко думи, а няма никой наблизо...никой онлайн...а ме е страх да телефонирам на някого...
Чудя се какво ли те е докарало до тозо пост?
Но не искам да знам наистина.
Разбирам те.
Дано само не сте толкова сами, колкото и аз...
Изправи се...и тръгни отново...
Не бъди сама, Хеката. От теб зависи.
Всичко, което е необходимо, е просто да го поискаш. Повярвай ми.
Публикуване на коментар