четвъртък, 9 март 2006 г.
Жената утре
За нея е писал Ванката с толкова разбиране и обич, че да му се чудиш на току-що навършените 20 години. Аз мисля за себе си по-скоро като за жената вчера. Понякога се съмнявам, че ще се преборя за утрешния си ден. Но все пак съм сигурна в него. Децата май се променят. А и порастват:) Благодаря ти, Ванка:)
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
1 коментар:
И аз ти благодаря, Жужа, за хубавите думи! Не знам за теб, но аз вярвам в утрешния ти ден и в неговата слънчевост!
Публикуване на коментар