Днес си мислех, как трябва да има таква професия "милосърден наемен убиец". Понеже има ужасно много хора, които не искат да живеят повече, но не са достатъчно луди, че да си надвият инстинкта за самосъхранение и да се самоубият. "I don't want to die, but I'm not keen on living either..." пее Роби Уилямс. Има толкова такива хора. Загубили желание за живот. Ако бяха коне, например, щяха отдавна да са отишли в кланицата, ако бяха пък пък диви животни, още по-рано щяха да са разкъсани от хищници, или умрели от глад. Просто и естествено. Но с хората не е така. Обществото е милосърдно и не допуска такива работи. Ще ги влачи по корем напред през годините, полуживи и упоени, години наред... Хуманността преди всичко. Тържество на живота.
А трябва да могат просто да умрат, ако нямат сили да живеят. Може така да е по-добре.
И тук ни в клин ни в ръкав се сетих за един филм, който много обичам. "Три цвята - бяло". Това е един прекрасен филм. И ако има неща, които ме карат да искам да съм жива, това са неща като този филм. И там се разказва за любовта, за смъртта, за силата на живота, на целите, на любовта. Трябва да взема да го гледам пак, стига да намеря откъде. Хубавите неща не са много достъпни.
А на всички вас пожелавам да намирате реките на живота, булбукащи и ромолящи през тинята на ежедневието. Онези слънчеви реки, които те карат да искаш да се смееш и да пръскаш искри щастие , като капки, разхвърчали се, когато тръснеш мокра коса...
А аз ще поспя малко. Уморена съм.
8 коментара:
>"А трябва да могат просто да умрат, ако нямат сили да живеят. Може така да е по-добре."
Първо, за какво говорим?
Ако е за безнадеждно болни хора, да.
Но иначе?
Ами ако след като се "провлачи по корем" въпросният човек успее да стигне до място, където да може да се изправи на крака?
В дивия свят не би могъл да стигне до там.
В нашия понякога му се дава тази възможност.
И да припомня едно стихотворение на Валери Петров, колкото и наивистично да звучи:
.............
Мисля си: значи, когато
бях вчера така натъжен,
листчето с радост богато,
е вече летяло към мен.
Значи, така ни се струва
понякога черен светът.
Хора, недейте тъгува –
добрите писма са на път!
Да не направим така, че добрите писма да закъснеят безвъзвратно
Хубав пост и хубав коментар :-)
Хора, вие за депресия чували ли сте? Ако не сте, като станете на 33 ще разберете. Идва като ято скакалци - неочаквано, опосква всичко по пътя си и те оставя гол и празен. Пък после стой и чакай да се напълниш отново. И е късмет, ако милосърдните съграждани не те гръмнат междувременно.
Милост! В някои случаи...
>" Ако не сте, като станете на 33 ще разберете."
Е ми, на 42 още повече работи сме разбрали....
itilien: А защо депресията да е абонирана за 33-те години?
А някой дали е гледал фимла или постановката, мисля, че ще ви харесат... А и надали ще се оприличите на враждебната към света героиня, която сякаш никога през живота си не се усмихвала, освен с ирония, подигравка или презрение...
Катерина, ен знам дали говорим за същия филм. Този е част от една трилогия на режисьора Кшищов Киешловски. http://www.timeout.com/film/79326.html
Не, със сигурност не е този! Който аз бях гледала беше стар и американски и много приличаше на постановката, която играят в театъра на НАТФИЗ! Но като фен на Кшищов ме заинтересова много :)
Публикуване на коментар