неделя, 9 април 2006 г.
Невидимости
Един сигурен начин някой да ми направи лошо впечатление е да е със статус в ICQ "Invisible". Въпреки че, като се замисля, би трябвало да съм поласкана, понеже щом виждам такъв статус, значи съм му в листата. Но не ми харесва. Хората са ми давали най-различни обяснения защо предпочитат този статус. За да не ги видят колегите/шефа, за да не ги безпокоят хора, които не са им приятни...И така нататък. Мога да го разбера, но въпреки това не ми харесва. Звучи ми като..."Аз сега си седя тук и като ми потрябваш ще дръпна перденцето и ще те погледна. Аз контролирам нещата и се забавлявам само с тези, с които реша." Не си падам по скрити неща. Може би все така не разбирам смисъла на живота...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
8 коментара:
А какво ще кажеш за тъмните очила? Толкова хора се крият зад тях, за да могат да наблюдават другите незабелязано. Явно си ни е в природата да можем ние да гледаме, без да участваме. Приеми ги като публика, на спектакъла, в който ти си звездата и толкова! ;-)
И аз мога да разбера защо една жена не пуска на един, за друг глупак върши чудеса, но не упреквам хората за избора им. Всеки има право да бъде свободен и сам да си определя статуса. Това че ти е гласувал доверие, и го виждаш трябва поне да ти говори малко за отношението.
За очилата...приемам ги като начин за предпазване от жумене срещу слънцето. Но някой по здрач с тъмни очила определено ме дразни. Цялата поза на някой скрит наблюдаващ иззад сигурното си укритие света на ми харесва.
anonimous: Ти да не си някой, дето съм му във визибъл листата?
А какво лошо има да дърпа перденцето, когато реши? Аз не ползвам тоя статус от много време, но ако трябвам някому, може да ме намери по много начини, включително да ми пише, дори да ме вижда оффлайн, с идея когато вляза, да го видя веднага. И ще отговоря. Защо и в кой статус съм, не би следвало да има значение за него, ако му е спешно. Ако не му е, какъв би бил проблемът?
"Инвизибъл" надали е чак път към осъзнаване смисъла на живота, макар че зенът е животно, което никне, където не го сееш. За мен лично този статус е просто свобода да избереш между още една опция. Нито ме обижда, нито ме ласкае. Не го съотнасям по никакъв начин на личностово равнище.
Но пък ако на теб просто не ти се харесва, няма такава причина, която да ти се стори основателна :-)
По принцип всеки има право на избор. Не се дразня от това кой с какъв статус е. Ако ми трябва просто му пускам съобщение и оставям на него решението дали да ми отговори. Не ползвам режима "невидим" и доста рядко минавам в някой от останалите. Иначе предпочитам jabber пред icq, а едва днес забелязах, че клиентът, който ползвам за него не позволява избор "невидим"... :-)
@ritchie: пляскам с ръчички за jabber! В този смисъл, моят клиент позволява невидим статус, но не и за ICQ транспорта. Иначе казано, ако съм позволила само jabber-ианците, и съм изключила другият транспорт, може да съм невидима, но ако са включени и двата, е безумно смешно, защото всички ме виждат.
Разбрахме го с един приятел, когато веднъж аз удивено го попитах, виждайки го онлайн "Само с ICQ?? Защо, къде е jabber??" А той още по-удивен и огорчен ми вика "Ама как така ме виждаш?? Аз съм невидим". Казах му, че е невидим само в своите си очи, ако го устройва, но иначе се вижда като пъпка на голо теме :-)
Случайна, аз съм някой който дори не ползва ICQ...
@Случайна - Не е задължително някой да е по здрач с тъмни очила, само и само за да позира. Може пък човек да си има чисто медицински причини за такова нещо... И в такъв случай става малко досадно всички да те гледат учудено или направо да питат защо. Всеки да си гледа себе си! Пък ако някой наистина го прави, за да "наблюдава" другите скришом - да, голямо наблюдение пада, като се блъсне в някой стълб, я помисли пак ;).
Иначе за "инвизибъл" статуса - наистина има нещо обидно в това, макар и малко... Това да можеш да търсиш другите, но те тебе не, а и всеки може да реши, че именно от него се криеш. Въпреки че понякога наистина се налага. Аз лично не го използвам. Поздрави!
Публикуване на коментар