Когато синът ми беше малък и направеше някоя беля, без да иска, плачеше много от отчаяние, че е направил нещо ужасно и непоправимо. Винаги го успокоявах с едни и същи думи. Казвах:"Не се плаши, мамо, щом е станало вече и да плачем, няма смисъл, нали? А какво трябва да направим, като направим беличка?" И той понеже си знаеше урока, отговарше:"Да оправим нещата". "Точно така, продължавах аз, да оправим нещата. Вземаме и почистваме всичко, което може да се почисти, каквото може да се спаси го спасяваме. Каквото е за пране го перем и ето че всичко е почти както преди. Никога не се плашим, няма нищо страшно, няма нищо непоправимо. Винаги когато сбъркаме, първата ни работа е да оправим нещата." И той събираше с малки ръчички лютеницата от покривката, слагаше счупените чаши в коша, напишканите чаршафи за пране и успокено повтаряше :"оправяме нещата".
Толкова е лесно да поучаваш децата си и толкова трудно да следваш собствените си съвети...Иска ми се винаги да имах силата и куража да оправям нещата.
3 коментара:
На мен ми се струва, че ги имаш, но не всички неща могат да се оправят. А някои неща можеш спокойно да оставиш някой друг да оправи.
всеки нормален човек ги има тези неща. но ти трябва ключа за сейфа, разбира се.
понякога е по-лесно друг да ти отключи, а понякога се научаваш да си го носиш на връвчица около врата. когато си достатъчно голям :)
qwno towa si e instinkt na roditelq, za6toto i az dosta godini imah towa naum, t.e. i moite roditeli sa mi wtylpqwali sy6toto....i kogato edin den stana ne6to ot onezi lo6i i gadni nepoprawimi ne6ta swetyt s e promeni. emi sega winagi kato stane ne6to bezobidno kazwam prosto "nqma ni6to fatalno" i osyznawam, 4e e to4no taka...towa dejstwa stra6no uspokoqwa6to - wqrwajte mi:)
Публикуване на коментар