Чудела съм се често що за черта е постоянството. Аз определено не я притежавам, затова и се чудя. Сигурно може да се формулира като "Полагане на целенасочени усилия в една посока, без оглед на минималните шансове за успех". Или може би "Следване на избраната последователност от стъпки, независимо от възникналите по-късно колебания и промени в ситуацията". Или просто "липса на въображение" :)) ( Така ми каза някога един случаен познат в IRC. Там, както знаете ник се избира при всяко влизане и аз винаги си го сменях според настроението, което ми се виждаше естетствено. А той винаги беше с един и същ. И на въпроса ми не му ли се вижда липса на въображение това да си все с един и същ ник, той отвърна:Е, някои го наричат постоянство:)
Сигурно не разбирам истинския смисъл на тази човешка черта. Или може би твърде лесно се примирявам с неща, които не стават така, както съм искала и затова не мога да оценя тържеството на постигането на нещо желано, въпреки всичко. Винаги когато съм постигала нещо, въпреки всичко, после съм оценявала че не си е струвало усилията(с малки изключения:))). Според мен хуабвите неща са като пеперуди. Колкото и да ги гониш, трудно ще ги уловиш. И дори да успееш, ще изпокъсаш крилата им, ще ги убиеш без да искаш и ще ги лишиш от всичко, заради което те привличат. А можеш просто да седнеш с лице към слънцето и да ги оставиш сами да дойдат при теб, ако искат...Нищо повече...
А може би има и трети начин? Някой знае ли как се ловят мечти?...
5 коментара:
Хех, за да си спася имиджа на непостоянна ще кажа, че непрекъснато ми се иска да си сменя изгледа на блога. И ме спира само мързела.
А IRC е място основно за разговори с непознати, според мен. Поне към такова предразполага. Затова никовете са важни. Там е бал с маски.
Мечти се гонят с мечти... (Кое значение съм използвал решете сам:))
Постоянно да сменяш името си
също е вид постоянство
под друго име :)
Ескимосите имат много имена за снега,
пигмеите имат много за зеления цвят,
мечтите също имат много имена -
всяка със свое собствено,
изречи името на твоята,
за да изпълни желанието ти,
като непокорен демон ...
Кой ли чете много книжки за магия? :)
Хм, постоянството е необходимо на математиците, писателите, (поне за имената де, защото накрая ще свършиш като Толкин) физиците, химиците и географите ;)
И да си с едно име в мирката улеснява контактите с приятелите ти, които не гадаят сега пък как си се кръстил.
И си си уникален ;)
Според мен хуабвите неща са като пеперуди. Колкото и да ги гониш, трудно ще ги уловиш. И дори да успееш, ще изпокъсаш крилата им, ще ги убиеш без да искаш и ще ги лишиш от всичко, заради което те привличат. А можеш просто да седнеш с лице към слънцето и да ги оставиш сами да дойдат при теб, ако искат...Нищо повече...
Железен извод :-)
Публикуване на коментар