четвъртък, 9 ноември 2006 г.

Малка Сладка Женичка

Един познат ми каза в разговор наскоро, че единственото, което иска, е една малка сладка женичка, която да го чака в къщи и да се грижи за него. Тогава се позасмях, но после се замислих. Май това е, което всички мъже искат. Нищо повече. Може да се кефят на Лара Крофт, Мадона и Пипи Дългото чорапче, но си искат прилежното и скромно създание, което безропотно и търпеливо да се грижи за дома и децата и да не ги занимава с глупости. Да им подава салатката, когато имат нужда, да мълчи разбиращо, когато им се говори, да се възхищава подобаващо, когато решат да се похвалят и, най-важното, да не минава между тях и телевизора, докато задълбочено гледат Каквото-И-Да-Е.
Аз самата известно време се опитвах да бъда Малка Сладка Женичка, но не мисля че се справих блестящо. Когато се опитах да анализирам провала си в това начинание, открих следните проблеми (и искам да ви кажа, че тук няма ирония) :
1. Основен огромен и непреодолим проблем - смятам се за равнопоставена с мъжете.
2. Имам прекалено много интереси извън кръга чистене-готвене-пране. Това автоматично ме прави лоша домакиня.
3. Казвам каквото мисля. А мъжете се изнервят от много прямота.
4. Избягвам да лъжа. А как иначе може да се изгради приказката в която всеки мъж иска да живее?
5. Поставям любовта преди материалното благополучие. Мъжете се уморяват да дават любов. А виж, пералнята си е пералня и след 5 години.

Понякога съм се чудила, дали нямаше да съм по-щастлива ако не бях ходила на училище, ако бях възпитана, че съм по-низша, че трябва да посветя всичките си сили да угодя на съпруга си. Че моите успехи се измерват единствено с белотата на прането ми и липсата на прах в къщата, с ръбовете на изгладените дрехи и богатсвото на кулинарните ми умения. Тогава може би нямаше да ми тежи да бъда малка сладка женичка. Само се страхувам, че гордостта и свободолюбието може да са повече природа, отколкото възпитание. И тогава щях здраво да го загазя:)

Какво е решението, нямам предства:) Дали ще се върнат пак девическите и мъжките училища? Дали мъжете ще се променят? Дали ще настане тотална разруха в семейството? Дали ще настъпи матриархат?

Сигурно ще ми бъде интересно да следя събитията по телевизията, в дългите самотни нощи на застаряваща, съвременна, еманципирана жена.

6 коментара:

Анонимен каза...

След като дълго време си задавах и аз тези въпроси, установих че истината е по средата... както обичайно :-)

Анонимен каза...

Момент, мъжете не са каменни истукани, дето не се променят никога, нищо не научават и не прихващат. Въпросът е да случиш на чувствителен мъж, който да осъзнае твоите нужди и после да изградите домакинство, в което и двамата участват. Има дни, в които не мога да помръдна и тогава съм толкова благодарна на моите хора - съпруг, деца, че ме заместват в домакинството. После пък аз си ги поглезвам и така се оправяме. А как съм ги научила да го правят, ще ти кажа лично, защото не върви да издавам кървавите си методи публично. ;-)

zbrox каза...

не обичам такива генерализации, макар че и аз в някакви моменти на глупост или яд ги използвам. като цяло, доста от приятелите ми, а дори и аз самия, не се разбираме добре с тия малки сладки женици, които ти описваш. сигурно, даже със сигурност, има хора, които това търсят у човека отсреща, но определено не са всички. добрите ми връзки не са били с малки сладки женици, а с жени, които са имали мнение по-въпроса, не са се съгласявали безрезервно, не са ме гледали с възхищение, държали са се равнопоставено...
трудно ми е да разбера как някого може да иска за партньор в живота безропотна слугиня. партньор, самата дума, значи равни дялове от всичко.
и може би съм свикнал така, заради моето семейство, където баща ми, макар да са го подигравали от време на време приятели и роднини (мъже), винаги си е разделял домакинството с майка ми. е слава богу без готвенето, защото човека и да се пробва, не му се отдава :)

Unknown каза...

Да,, Итилиен, като си помисля за щастливо семейство, вашето е първото за което се сешам. Много ви се възхищавам и ви се радвам. Но за съжаление май сте по-скоро изключение:(

Z:Съжалявам, ако съм обидила неволно теб или някой друг. Радвам се на това, което казваш. Ти си от едно ново поколение. Надявам се бъдещето да е такова:) Все пак, времето ще покаже:)

Анонимен каза...

Аз понеже скоро навъртях 20 години брак без няколко години свободна връзка, никога не съм смятал жена ми за човек, с чието мнение няма да се съобразявам, пък и тя едва ли би го допуснала.

Май не е така и за много други - има дни в които жената е съсипана и мъжът готви, чисти, мие чинии и обслужва детето, поднася и салатката и бирата и кафето сутрин. Животът е достатъчно уморителен понякога и понеже броят на чиниите за миене (разбирай грижите) растат в геометрична прогресия от хората на масата, се налага да тикат проблемите като при алпинистите - както в дългосрочен, така и в краткосрочен план - някога се катериш, някога осигуряваш с въжето другия.

Интересното е , че жена ми няма какво да каже, защото не чете blogo-ве и защото съм анонимен. Иначе щеше да е интересно.

Анонимен каза...

в различни моменти искаме различни неща от човека отсреща.
и жените го правят.
стига едностранчивост, случайна :)