сряда, 29 ноември 2006 г.

важното

Вървим със сина ми към училище.
-Мамо, аз вчера така и не успях да си пусна лаптопа.
-Така ли, защо, нали ти казах как.
-Да, аз натиснах Fn и F4, обаче само светна една лампичка и аз помислих, че иска захранване и го включих, но пак не тръгна.
-Съжалявам, като се приберем довечера ще видим какво е станало.
-Е, нищо. В крайна сметка токът и забавленията не са най-важното нещо на този свят.
-??!! Ами, така е. А кое е най-важното?
- Е, как кое: здравето, чистият въздух и ...ъъъъ...душевното спокойствие.

Ахахаха! Вървим по мостче покрито с изгнили листа и кал, над понамирисващ канал покрай шумна улица, но аз изведнъж се почувствах като Червената шапчица, хванала за ръка любимото си мече, вървящи през уханна тиха гора.

6 коментара:

ladyvera каза...

Сладурче! Децата са много мъдри и често успяват да доловят неща, за които ние понякога забравяме, че съществуват.Прекрасно дете е синът ти, личи си, на кой прилича! ;)

Иван каза...

!Поздрави!

Случайна каза...

Всъщност, синът ми прилича на мен и на баща си, както е нормално. Баща му е умен и чувствителен човек, и въпреки че възгледите ни с него се различават, може пък да е полезно за детето да вземе най-доброто и от двете школи.

BORIME4KA каза...

Предвид разсъжденията тук, ще си позволя един виц ...
Една красива балерина от дълго време преследвала Айнщайн с молба:
- Господине, хайде да се оженим ... Струва ми се, че детето ни ще бъде умно като вас и красиво като мен ...
- Хм - възкликнал замислено Айнщайн - ами ако стане обратното?

Иначе - голяма щастливка си с това хлапе, честно! :)

Григор каза...

Завиждам ти за такова дете! :-)

itilien каза...

Браво на мама, че е успяла да насади такива ценности в детето!