неделя, 26 ноември 2006 г.

На тази дата...

Рожденият ми ден наближава и, май закономерно, се започват едни равносметки...Коя съм била, коя съм, коя ще бъда...Загледах се назад в годините.

---на 17: Влюбена във волейбола и китарата си. С глава, натъпкана с книги. Неумееща да общува. Без гадже.
---на 20: Студентка. Изгубени любови. Научила много за света и за себе си. Цинична. Тъжна, уплашена.
---на 25: Омъжена, щастлива, сякаш родена наново. Изпълнена с мечти и планове, нежна, сияеща. Бременна.
---на 28: В средата на нищото. Дебела, отчаяна, объркана. Съсипана.
---на 30: Отслабнала:) Опитваща се да намери отново себе си. Работеща. Смътно объркана и неудовлетворена. Преосмисляща ценностите в живота си.
---на 33: Преминала отвъд. Оцеляла. Раздирана от болка и страх, но и намерила една нова устойчивост в себе си. Приела новите си ценности, въпреки обществените представи.

Скоро ставам на 34. Коя съм днес?
Разделени сме с мъжа ми.( Не защото беше лош човек. Може би аз бях лоша жена. )
Не съм изпълнена с планове за бъдещето. Животът ми е монотонен, би бил скучен, ако не ме изпълваше с възторг всяка прашинка, покрай която минавам. Понякога се вдетинявам и отлитам в други светове, но гледам да не прекалявам.
Разбрах, че трябва да спра да се старая да бъда съвършената майка, а да оставя детето си "да диша" и да се радвам с него на света.
Разбрах, че любовта не може да се затвори в кутийка. Тя е като летен полъх - радваш му се, ако го има, но никога не можеш да разчиташ на него.
Разбрах, че душевният покой струва повече от всичко.
Опитвам се да свикна с мисълта за самотата.

Не знам колко ще е весел този рожден ден. Вероятно ще съм на работа. И ако на 14 декември сте наоколо, минете покрай "Неустоимо". Обикновено успявам да направя доста сносна торта...

7 коментара:

itilien каза...

Защо все такова негативно отношение към миналото, въпреки радостта от живота? Щом си оцеляла, щом още умееш да се радваш, значи миналото е било ОК!

А пък 34 е такава ранна възраст на фона на 80 например, така че не бързай да се отписваш като самотна. Ти си общителен човек и не си те представям сама и скучаеща. Всичко ще се нареди!

Пък и щом можеш даже да правиш торта, какви кусури си търсиш - супер си значи! :-)

Дъждовна каза...

Да свикваш със самотата???Хей,Случайната сладурка, я по-бодро!Че това си е една чудесна възраст.Животът е пред теб...Просто се наслаждавай на мига и на деня.Съзерцавай изгревите,дето при вас трябва да повече от романтични.Изпълни се с очакване на рождения ден,прави си планове...Подари си някакво неповторимо и жадувано преживяване.Всичко е просто тук и сега...И никога не е късно някой да те изненада с ново усещане за света.Или за секса ;-) И снимай тортата за тези ,дето не могат да минат да я опитат.

Случайна каза...

itilien: Ама няма такова нещо, бе чедо, къде го видя това негативно отношение към миналото? А правенето на торта е сред най-незначителните ми качества:) Ако знаеш колко още работи мога да правя....

дъждовна:Много красив ник. Аз обожавам дъжда. Ако случайно не бях се нарекла случайна, сигурно щях да се нарека дъждовна:) Изгревите са много красиви, наистина. Някой ми беше казал някога, че в изгревите има пробуждане, а в залезите - само мъдрост:)
Ще видим как ще стане с тортата:)

Keit каза...

Сърдечен поздрав от една твоя малко отдавнашна клиентка. Чета те с голямо удоволствие от доста време и ми се прииска да ти кажа, че ако човек е успял да докосне душата поне на още един човек, значи това, което прави има смисъл :)
И може би ще взема да се изруся този път наистина. Като мина за тортата. :)

theWeatherMan каза...

Място за хленчене няма ;)

BORIME4KA каза...

Нострадамус е роден на твоята дата :)

Григор каза...

Не свиквай със самотата! По-мъдри от мен са казали: който е пробвал хиляда пъти, и хиляда пъти е бил отритнат, е хиляда пъти по-богат от този, който никога не е пробвал.

А за тортата ще мина задължително - ако и само духовно! (Надявам се да мирише вкусно ;-) )