Казват, че когато умираш , целият ти живот минава пред очите.
А когато се развеждаш, целият ти семеен живот минава пред очите... Докато седях в кантората на адвоката и чаках да попълни данните в документите за развод по взаимно съгласие, мислите ми полетяха към началото. Същият този акт за граждански брак, който скоро ще бъде унищожен от съда, халката на пръста, щастието, че съм намерила най-накрая Единствения и вече нищо, освен смъртта, няма да ни раздели. надеждите, мечтите, страховете. Спомних си раждането на детето ни, същото за което сега спорехме за издръжката. Спомних си за вечерите заедно. Не исках да си спомням за скандалите, за мрака и студа, но си спомних и за тях.
И всичко завършва тук. С платени държавни такси и хонорар на адвокати. С хладна неприязън и метален вкус в устата.
Само че не искам да съм циничка. Искам да съм романтичка. Нашата любов не беше входящ номер на документ за граждански брак и студен бял лист с решение на съда за развод. Нашата любов беше приказка, макар и малко тъжна.
Пожелавам на всички, които се обичат, техните приказки да бъдат щастливи.
The past is so familiar
But that's why you couldn't stay
Too many ghosts, too many haunted dreams
Beside you were built to find your own way...
But after all these years, I thought we'd still hold on
But when I reach for you and search your eyes
I see you've already gone...
That's OK
I'll be fine
I've got myself, I'll heal in time
But when you leave just remember what we had...
There's more to life than just you
I may cry but I'll make it through
And I know that the sun will shine again
Though I may think of you now and then...
5 коментара:
само да напомня още два стиха от същата песен:
Though this heart may be in pieces now
You know I'll build it up again and
I'll come back stronger than I ever did before ...,
Времето лекува...
колкото и банално да звучи
Моето сърце изобщо не е на парчета, излекувала съм се толкова отдавна, че почти не си спомням.
Просто от време на време....
Тук и сега е време за начало на нещо много хубаво. А то може вече и да е започнало, кой знае?
Ти поне си имала своята приказка, макар да не е завършила по желания от теб начин. Има хора, които дори и това нямат. Усмихни се на себе си - какво пък, приказката е свършила, но книгата на живота все още е в ръцете ти.
itilien: :) {}
Докато те има, приказката ще продължава. Понякога щастлива, понякога тъжна - как без тъжните моменти ще оценим щастливите?...
Пожелавам ти тъжните моменти в твоята приказка да са единствено колкото да се радваш на щастливите.
(И си спомням за един мой момент - малко тъжен, но повече щастлив :-) )
Публикуване на коментар