В понеделник заминавам на планина с двете ми приятелки от студентските години - Вили и Ники. Доскоро бях преизпълнена с планове и въодушевление, но днес взе да ме обзема тревога. Аз не че съм голяма планинарка, ама Вили и Ники никога не са ходили в планината. Мислим да вървим по леки маршрути, повече съзерцателни, отколкото предзивикателни:) Обаче днес проведох два разговора, които ме разтревожиха:
Първи разговор:
Аз: Да не забравиш слънцезащитен крем.
Вили: О, няма страшно, взела съм си един голям несесер с всакакви лосиони, спрейчета и балсами...
Втори разговор:
Ники: Как ще ми дадеш само 40 литрова раница, аз къде ще си събера багажа!?
Аз: ???!!! Ама, Ники, той багажът освен да се събере, трябва и да се носи...
Освен това, Вили се оплака, че я боли кръстът и коляното, а Ники май за пръв път си купи обувки без токчета. Чувствам как ще си опънем палатката по средата на първия преход и ще прекараме там седем щастливи и безгрижни дни. Какво пък...
Няма коментари:
Публикуване на коментар