Не помня точно кога се влюбих в катеренето, но дълго време любовта ми си беше платонична. Още във Варна ходех да гледам състезания в Морската и си въздишах и си знаех че не е за мен. Тук в Русе приятелите ми ходеха на катерене, аз ходех с тях в залата, но само кротко си плетях чорапи и си бъбрех с тях в почивките, или пък играех шах на лаптопа на Сашо.
Плахите ми опити на стената завършваха трагично с безпощадната констатация - твърде съм тежка за катерач. Тежа 75 кг. До нежните дребнички девойки и слабичките мускулести пичове се чувствах като тромаво кюфте.
И в крайна сметка, тябва да благодаря на Сашо, който не спря да ме юрка да идвам в залата и на скалите, даже ми подари еспадрили за рождения ден. И на другия Сашо, на Венци и на Румбата, които спокойно ме съветваха какво и как се прави, въпреки очевидната ми непригодност.
Не знам кога започнах да се катеря по-добре. Кога за пръв път осъзнах, че мога неща, които съм си мислела че не мога. Кога започнах да използвам техники, които несъзнателно съм запомнила. Започнах да се справям малко по-добре, после още малко по-добре. Доживях да ме похвали Йонко, който преди само клатеше глава, като ме гледаше как увисвам на въжетата.
От мен велик катерач никога няма да стане. Даже и малко добър няма да стане.Най-много не чак толкова смотан. Едва ли някога ще мина маршрут над 6 категория. Обаче не ми пука и драпам сантиметър по сантиметър към моите си победи, уча се да не обръщам внимание на болката в пръстите и да пазя равновесие.
И често докато се придърпвам мъчително хваната за някое малко ръбче, което ми се изплъзва и потта ми влиза в очите и краката ме болят и се изплъзват, се чудя за какъв дявол съм се кукнала тука и си казвам, само да се кача веднъж, повече скали няма да погледна. И в момента в който сляза, искам пак да се кача. Луда работа:)
3 коментара:
Айде и аз съм си кюфте ама се търя по стената нали ;)Във вторник сме там пак :P
Ахахаха, аз имам вече моя специална система за катерене, основана на великата сила на триенето, с клонове "гъсеница" и "слалом". При "гъсеницата" пълзим нагоре с триене,бутане, примъкване и извиване, докато не се доберем до лелеяната хватка или стъпка. При "слалома", като не можем по маршрута, минаваме откъдето можем на зиг-заг отляво и отдясно:)
Иначе за залата...аз съм малко с навехнат крак и засега ще идвам само да гледам и да се уча:)
Наистина няма нищо случайно:) и как всичко си идва на мястото!
Днес една приятелка ми изпрати линк на твой пост - "Да целунеш пеперуда" по повод статуса ми в скайп. Прочетох, усмихнах се широко отвътре-навън:)и запаметих блога ти.
Сега, след няколко часа, реших да се поразровя вътре и какво да видя - пост за КАТЕРЕНЕ!:)) е, няма как да не споделя кадъра, в който се озовах!:)) от близо 2 години съм му хвърлила око. от близо 2 години ми се върти идеята да започна и аз, докато тая идея не се превърна в лавина точно преди 2 седмици:)) преминах на режим "платонична любов" по твоите думи:)) гледам филми, надъхвам се! и тия дни ще се срещна с катеренето за първи път истински!
Поздравявам те за ентусиазма и мотивацията!
а статуса ми в скайп е: "..Sometimes it takes years..falling off over, over and over again..But just gotta keep trying come back with the positive attitude...And then, somehow, when you don't expect it, it just happens." - думи на Крис Шарма, американски професионален катерач.
:)
Публикуване на коментар