петък, 18 септември 2009 г.

За смешното

Обичам да се смея. Обичам да ми разказват вицове и постоянно разказвам вицове. Сашо ме реже, че не били смешни. Често се чудя кое разсмива хората. Със сигурност различните хора се смеят на различни неща. Мисля, че смехът възниква когато се засегне някаква тема или област, около която има натрупано напрежение в конкретната личност. Напрежението се натрупва от забрани, табута, притеснения по някакъв въпрос, подтискане на желания по някакъв въпрос, подтискане на мисли, смятани за недопустими, комплекси, стари травми.

Смехът е вид разреждане, когато се засегне някоя от тези области на напрежение.

Може би сте виждали как истерично се смеят негрите на майтапи за негри. И колко е смешен на офисните служители офисният хумор. Често комиците просто говорят истини, които никой друг не се осмелява да каже и хората умират от смях. Всички са доволни.

Забелязала съм че хора, които са били подтискани и се чувстват малоценни се смеят много на вицове за хора в притеснено и унизително положение.

Друго, което разсмива е изненадата, появяването на нещо неочаквано, вместо очакваното. Може би тогава пак се образува някаква временна област на напрежение.

Хората често се семят и от облекчение, когато са очаквали нещо много лошо и им се е разминало.

Имам някакво смътно чувство, че има и "добър" и "лош" смях. Понякога нещата ме разсмиват от сърце и от смеха ми олеква, а друг път се смея, но сякаш смехът е насила изтръгнат от мен и после се чувствам някак слаба и уморена. Може би във втория случай някак насила ми се създава напрежение, за да се смея, а не се облекчава вече съществуващо такова.

Чувството за хумор е друго нещо, което ми е много интересно, но за него ще пиша друг път.

Разкажете ми какво мислите вие, а може и просто някой виц:))

1 коментар:

Estranged каза...

Смехът е сблъсък с това, че светът изобщо не е такъв, какъвто си мислим, че е. Сблъсък с абсурда, безсмислицата, смъртта, безизходицата. Зад комедията, особено ако е добра, най-често се крие драма. И понеже все пак имаме разум, можем да се измъкнем, като обърнем всичко с главата надолу и да се смеем.
Иронията също работи така.

Ето един социалистически виц:
"Отварям хладилника си и какво ли няма там! Кашкавал няма, олио няма, масло няма, зеленчуци няма - изобщо какво ли няма там!

А къде ли не съм бил! Във Франция не съм бил, в САЩ не съм бил, в Италия не съм бил, изобщо - къде ли не съм бил!"


Смехът е начин да обърнем нещата и да се забавляваме с това, което ни причинява страдание.

"Ампутират крака на човек. Лекарят му казва:
- Имам две новини за вас, добра и лоша.
Лошата новина е, че отрязахме здравия ви крак.
Добрата новина е, че болният ви крак започна да се оправя..."

Това е абсурдно! Виждаме, че светът е безсмислен и това е ужасно, но вместо да се ужасим, се смеем... Така ни е по-удобно, да се слеем с това, което ни ужасява.

Във филма "Боен Клуб" имаше една жена, болна от смъртоносна болест, която в една реч пред други болни каза има ли някой, който би искал да я изчука за последно. В киното имаше двама батковци, които намериха това за особено смешно. След филма, на път за училище анализирах това и стигнах до извода, че смехът беше начина, по който да не съпреживяват. Защото ако съпреживяваха, щяха да видят истинското лице на Света, което не всеки може да погледне. А те се страхуваха от това накъде би ги завлякло това. Затова и се смееха.

Във вицовете почти винаги има някой, който е прецакан, или някакъв конфликт, който протича по необичаен начин. Това значи, че в много вицове е скрита част от истината за това, как стоят нещата в действителност, но вицът едновременно с това е надмогване на тази действителност.

Това в никакъв случай не изчерпва смешното като тема, но считам, че това е важна негова страна.