понеделник, 10 май 2010 г.

Плаване с елементи на дъжд

Стана така, че грижливо планираното ми, дълго мечтано ходене на лодки се превърна в лудница от неочаквани обрати, екшън, смях, ядове и ...ДЪЖД. Ебаси ДЪЖДА! Но, както казват стопаджиите, лошото се забравя, хубавото остава, така че ако сега ме питате, със сигурност ще кажа, че беше едно невероятно готино преживяване, макар че на моменти хич не смятах така.
И понеже в главата ми се въртят разни случки и емоции от там, ми се иска да ги напиша без хронология и много обяснения:)

По въпроса за дъжда ще кажа, че такъв дъжд не ме беше валял през живота ми. Аз по принцип обичам дъжда, но ми е хубаво да ме вали първите 15 минути, после, както каза Алехандро, някак почвам да се мокря...И когато сте натоварени в лодки насред Янтра и крайната точка на пристигане е на 3 часа гребане напред, а е късен следобед и дъждът се излива без изгледи да спре, някак трябва да се преглътне мокренето. То какво мокрене, аз мисля че след 10-тата минута въпреки дъждобрана нямах сухо място(за което допринесоха и два бързея, но за това друг път), въпросът е че по едно време се наложи да изгребваме вода от лодката с канче, защото валеше с таква сила, че с гъбата не смогвахме. И въпреки притесенията за сина ми, свит на предната седалка като охлювче и увит с дъждобрани, и досадата да си държа захапана със зъби качулката,за да не пада от вятъра, се радвах като луда. И въпреки че усилието да греба с тежката ни лодка срещу вятъра изтръгваше от устата ми по-скоро стонове и тук-там някое "мамка му", мисля че толкова жива не съм се чувствала никога...
Дъждът спря точно когато стигнахме до лагера. За какво му е да вали повече?

1 коментар:

Пламен Бочев каза...

Верно, за какво му е повече :)))
Ама ми се прииска да съм бил там... :)