Янтра е блага и тиха река. Има общо 2 бързея и те са под мостовете, където водата се завихря заради колоните. Два, два, ама бързеи. Все има по някой заплес да се обърне. Без малко и ние да влезем в галерията на славата. Гребем си щастливо насам-натам, закачаме се със "Синьо лято"(лодката на Алехандро) и по едно време се приближава мост! А по моста тича гол мъж и вика нещо и ръкомаха. Отблизо става ясно, че е Тео, който се е съблякъл заради дъжда и ни вика да минем отляво. Отляво, ама то има четири пролуки и следователно две леви. И докато разберем че през средното ляво, вече бяхме осрали пейзажа и започвахме да се въртим напречно на течението. Тео вика, от "Синьо лято" викат...лудница. Като цяло, напътствията бяха да се върнем нагоре по течението и там да обърнем и пак да влезем в бързея. Добре че сме яки говеда със Жоро, издрапахме. После пак ха наляво, ха надясно, обърнахме и се втурнахме пак, пак малко накривичко, малко на късмет, ама минахме. Само една голяма вълна ни плисна и ни намокри целите. Каквото и да си говорим, хубаво си е чувството да се справиш, макар и с нещо дребно като минаване под моста:)
На следващия мост пак ни чакаше Тео по гащета, ама този път предвидливо беше слязъл долу до самата колона покрай която трябваше да минем. Ние се бяхме сменили с Жоро и този път аз бях кормчия. Ех, да можехте да видите кака ви Жужа как с уверени движения прекара лодката през бързея. Пък и в крайна сметка, това, че Тео беше слязъл долу помогна, защото по-ясно чувах какво ми вика:)- "Сложи греблото отляво! Греби назад отдясно!" Плъзнахме се, подскочихме леко и.. хоп, с радостни викове бяме отвъд бързея:)
С нови сили продължихме напред под дъжда, който ни компенсира пропуснатото падане във водата, заливайки ни с потоци вода.
Няма коментари:
Публикуване на коментар