Последният ден се очертаваше като пълен кошмар. Заваля още рано сутринта и не спираше и не спираше. Пооклюмали и мокри до кости взехме решение да не гребем, а да организираме изтеглянето си към Русе. Беше към 11 на обяд. Събрахме мокрите, мокри, палатки и мокрия си, мокър, багаж и с джвакащи в обувките крака се застягахме за тръгване. Дъждът малко намаля. Изведнъж една девойка каза: Аз мисля да греба, има ли някой друг с мен? Пък тя една мъничка такава, гласът и не се чува, а пък куражлийка:) И хопа-хопа, събрахме се 7 човека (от които двама мъже и пет жени), натовариха ни на 3 лодки и хааааааайде по Дунава! Че беше приказно - беше, но за това ще разкажа друг път.
Пристигнахме на мястото в Русе, под Хижа Приста, извадихме лодките и зачакахме Тео да дойде с буса и с багажа да си ни прибере.
Дъждът беше спрял, но подухваше и както бяхме мокри взехме много да измръзваме. А Тео каза, че му трябва още час да пристигне. И тогава, аз вече от дивотия, реших да покажа най-сложното хоро, което знам - джангурица. Белким се стопля. А девойките пък като казаха, я, покажи. И се метнахме ние, драги зрители, четири речни самодиви, аз пея, всички подскачаме, толкова се стоплихме, че взехме да сваляме полари и якета. Искам да кажа, че бях тотално впечатлена от трите девойки. И друг път съм показвала народни хора, но толкова прилежни схватливи ученички не съм имала никога:) А джангурицата наистина е най-трудното хоро, което знам. И стана така, че тези момичета, които ми бяха почти напълно непознати и не бях разменила с тях повече от няколко думи, ги чувствам близки и сега. Радвам им се и им се възхищавам на куража, на лекотата, на силата и изяществото. Изобщо...има такива жени:)
А за който е ценител, ето как изглежда джангурицата. Трябва ви още само лодка на брега и комплект мокри дрехи:)
Няма коментари:
Публикуване на коментар