Накипрени и нагиздени, в чудесно настроение, се изсипахме от буса на поляната в Бяла. И аз както помагах да сваляме жилетки от ремаркето, докато чуя че Тео вика "Внимавайте с акото" и.. замириса. Кака ви Жужа с двата крака в едно голямо кравешко лайно. Събух обувките и - айде на рЯката да ги мия. А обувките - Airwalk. И си сложили хората там грайфери, та грайфери, едни насам, едни натам, едни ситни, едни големи, че и логото на марката, релефно. А пук пустите лайна, миришааааааатт. Оказа се че не трябва да опитвам предимно с вода, защото всичко само се размазва и смърди още повече, оказа се че изобщо не трябва да опитвам с вода, само със сух пясък и подходящи по дебелина клечки. И докато от грайферите как да е поизстъргах мизерията, логото ми взе акъла, Да бяха го проектирали специално, нямаше да измислят по-добри местенца за криене на остатъци от кравешки изпражнения. Не знам какво ядат кравите и как го смилат, но дори съвсем малко останало парченце някъде по обувката мирише та се къса. И пак търкане и чоплене сред вселенска смрад.
В края на този вълнуващ близо час и половина се чувствах готова да напиша малка студия по въпроса. Както и бях убедена, че следващите ми обувки ще са Nike:)
1 коментар:
Сърдечно ти съчуствам. Миналата година бързайки за много важна среща настъпах кучешко ако на улицата. Бях с открити сандали и кракът ми затъна целия с пръстите вътре :)
А вървях по главната и нямаше къде да се измия. Наложи се така да отида при хората, за резил..
Оттогава много си отварям очите къде стъпвам :)
Публикуване на коментар