Както казва една клиентка, за песимизма се иска време. Явно ми е дошло времето. Изпращам сина си на автогарата в 7.30 сутринта. Наоколо хора стискат чашки с кафенце. Смучат отчаяно от цигарките, като за последно. Малко хора ядат нещо или пият вода. Има нещо жалко и подтискащо в тази картина. Сякаш първата грижа на хората сутрин е да се отровят, за да могат да понасят живота си. Също както последната им грижа вечер е да пийнат, за да могат да понасят живота си.
Тези дни и аз се чувствам отровена от гадната ваксина против бяс. И тетенуса преди това. Кое е по-страшно - кучетата или страха? Бясът или фармацевтичните компании?
3 коментара:
страхът...
Болестите са по-страшни от фармацевтичните компании. Но, разбира се, за да се оцени това, е нужно просто да се върнем няколко века назад. Което нищо чудно и да стане.
А може да гледаш на цигарата сутрин като сутришно удоволствие?
Удоволствието във всичките му форми се заплаща и предизвиква страдание.
Удоволствието от тютюна - прескъпо.
Всеки сам си прави сметките.
Публикуване на коментар