Да дадеш свобода, да получиш свобода...най хубавото нещо. Трудно и колебливо. Уплашено и невярващо. Свободата...Подарък, откъснат с парченца плът от сърцето на друг човек. Безценен. Свободата...плашещ вакуум около теб, когато веригите които са те привързвали, но и подкрепяли изчезват. Да похабиш свободата си от слабост, да предадеш доверието и щедростта на този, който ти я е подарил...най-достойното за презрение нещо.
Да намериш пътя през нищото и научил се да вървиш на краката си да се върнеш, за да подадеш ръка на този който е рискувал да падне за да те подкрепи...може би тогава може да се наречеш истински човек. Макар че едва ли ще те интересуват етикетите, защото те имат сила там, където властват самотата и страха. Когато сте заедно всичко е ясно.
4 коментара:
Свободата е всъщност състояние на липса на зависимост и обвързаност. И понеже много рядко хората и социалните конструкции които имат власт над теб биха се отказали от нея, в общия случай свобода наистина се извоюва.
Но понякога в живота има взаимодействия, когато двама(или повече) души вплетени един в друг по една или друга причина, могат да се освободят и да станат самостоятелни само с цената или на смъртоносна схватка, или на съзнателна жертва от едната страна, когато е подтиснат естественият инстинкт да запазиш силната си позиция, да се пребориш за плячката. И тогава, за да запазиш другия цял, откъсваш от себе си парченца и му ги подаряваш.
Пример за това е, ако една майка въпреки грижите и болките които е посветила на детето си го остави да порастне и не иска в замяна нищо.
Ако дадеш на човека когото обичаш избор и необвързаност, въпреки че сърцето ти ще остане наполовина и ти се иска поне да го намразиш, за да е по-лесно, но не го правиш.
За тази подарена свобода говорех. Когато някой ти е дал от себе си за да си цял. Тогава да се разпилееш е предателство.
Права си... Но и не само.
Когато някой е откъснал парченце от сърцето си, за да ти даде свобода, е престъпление да не оцениш това.
И да не му помогнеш сърцето му да остане цяло, въпреки това.
Когато не ме приемат, дори и болката си се опитвам да скрия, защото макар и само чрез нея бих ограничила свободата на човека, към когото се стремя.
Истинска любов /приятелство също/ без свобода няма.
Григор: Прав си. Но нали знаеш че да минеш по правилния път е тъй трудно, както да вървиш по острието на бръснач. Ще се опитам.
Таня: Макар че любовта и свободата някак по дефиниция са противоположни, всъщност съм съгласна с теб.
Публикуване на коментар