Днес чух една стара песен на Слави Трифонов, която много харесвам:
Лутах се в тъмното и достигнах до дъното,
но да те забравя тъй и не можах...
Вграждах си сянката във стени от мълчание
и във хладен огън спомени горях...
Думи неказани и очи нецелунати...
Невъзможна ли е нашата любов?
До полудяване с тебе аз разминавах се,
но да те забравя тъй и не можах…
Мразя те, обичам те!
Всяка друга ми напомня теб,
да не си магьосница...
Един приятел, който е много млад, наскоро загуби една любов. Опитвам се да го разсейвам с дивотии, но мога да си представя колко боли. Лошото е, че няма да е за последно. И виновни няма...
6 коментара:
Уви, така е.
И, уви, в точно това отношение мъжете май са слабият пол. Жените обикновено се наревават здраво една, две или малко повече седмици (много рядко над месец), след което се връщат към нормалния живот. Мъжете най-често не дават толкова външен израз, но много рядко успяват да го преглътнат за по-малко от шест месеца, а често го влачат с години. Което хич не говори добре за "мъжката сила".
Внимавай момъкът да не се пренасочи към теб (ако не го желаеш) - в такива моменти е възможно.
Иначе... С такъв проблем човек може да се справи по два начина - или като събере сила и го превъзмогне, или като се огъне и изкриви така, че да не е на пътя му. Първото го прави по-силен. Второто го прави дефектен като личност, по-слаб.
Ако имаш как, помогни му да го преодолее по първия начин - като го надмогне и приеме, а не като се изкриви. Ще си му направила услуга, която му е от полза цял живот, непрекъснато. Зная, умна си - надявам се да намериш начин. :-)
И аз бих предложил помощ, ако имам с какво да помогна.
Григи, намирам, че си в сериозна грешка. Ще ти дам един относително скорошен пример, съвсем личен при това - прословутата с нетрайността си ученическа любов при мен почна на 14 и продължи година след завършването ми - общо 4. През въпросната година нали се сещаш колко виждах въпросния фатален момък ;-))
Отне ми 2 години да се откажа от идеята, която явно стана дори за мен, че няма да я бъде, да го забравя, преодолея, преплача, преболея и изобщо да съм годна да забележа, че все пак и други мъже има да ходят по земята. Значи, като треглим чертата, стават 6 години. За една любов.
Толкова от мен по въпроса с нареваването за месец ;-))
и аз не съм съгласен много за нареваването за месец :)
в крайна сметка има и други варианти за преодоляването. сигурно са безброй. аз приех идеята наистина, но не мога да кажа, че съм я преодолял. стои си константа в мен, макар напълно да съм приел идеята и да си живея животът напред. не мога да кажа, че ми пречи на пътят, защото тя е пред мен, но със всяка крачка също се отдалечава, така че дори и разстоянието пред мен си остава същото. уф..оплетох се в словесни заобикалки някакви :) със здраве! :)
Алекс: Винаги и от всяко правило има и изключения. Уви, тъжно е, че точно ти си се оказала изключение, в толкова болезнено отношение. И те разбирам - и аз съм имал подобни изживявания, сравними като продължителност.
Но се радвам, че си го надмогнала.
А може би не е толкова лошо нещо. Да, докато трае, боли. Но пък знаеш, че си обичала истински. А това прави живота ти много по-различен от този на "пеперудите", които всяка нощ спят в различен цвят... Не знам дали знаеш, прабългарите са уважавали много побратимяването - но са гледали накриво тези, които имат повече от двама побратими. Защото който има твърде много побратими, не знае какво всъщност е побратимът - и вътре в себе си, за себе си, няма истински нито един.
Имах предвид по-скоро, че човек трябва да надмогне провалилата се привързаност, а не да се пречупи пред нея. Познавам хора, които са се пречупвали по най-различни начини в такава ситуация. Обръщали са резбата (което не ги е спасило от нищо). Преставали са да се интересуват от чувства. Или са ставали отвратителни циници... Образно казано, умирали са пред изпитанието, вместо да станат по-силни.
Това, което ми се иска за неназования момък, е не да изгуби себе си пред болката - а да я надмогне, и да стане по-силен. Струва си.
Хиляди пъти си прав, Григи. Всеки път си струва.
Nqmam vreme da 4eta drugite komentari, dano ne povtorq neshtoo...
Ljubov se gubi samo vednyj, draga! Vsi4ko drugo e vljubvane o/uvli4ane ... ave vsi4ko drugo no ne i ljubov - neq naistina q srehstame samo vednyj. Jalko, 4e razbirame, 4e to4no tova e bila tq, edva kogato q zagubim...
I kakto pee Kiril Kalev:
Kojto e obi4al ne obi4a,
kojto e ugasnal - ne gori!
Vinagi iztrypvam na tazi 4ast ot pesenta...
A btw. Sega znam zashto prednoto show na Slavi se kazvashe Hyshove. Nqmash ideq kolko e prekrasna muzikata mu zad granica:) Pyti pove4e otkolkoto v svidna bulgaria:)
Публикуване на коментар