понеделник, 20 февруари 2006 г.

Пишшшшшшшш!

Искам да е разрешено да се пикае в храстите. Или в тревата. Защото това на нищо не приличааааа!
Аз съм голяма пикла. Нормално за човек, който започва деня си с литър чай и почти винаги си носи бутилка с минерална вода в раницата. Казват че е полезно. Доколко това ме прави човек извън обществото, добрите нрави и закона, нямам представа. Обаче да се изпикаеш най-възпитано и без да повърнеш, в днешно време е трудна работа. За моя зла участ, освен да пия много вода, обичам и да вървя. Често на ден извървявам към 7-10 километра в града. И по обичайния си маршрут до работата съм научила всички бензиностанции и магазини, в които може да се пишка. Вечна слава на "Стар Пауър", "Шел", "Пикадили" и Дом "Младост"! Обаче, ако се отлконя нанякъде другаде... майко мила! Влизам в някакъв магазин "Макао", нещо като голям супермаркет, и на учтивия ми въпрос за талетна, касиерките ме гледат като някаква гнусна твар и ме осведомяват, че има само за персонала. Става ми неудобно. Все едно съм някаква просякиня, която ги е помолила за стотинки. Още по-неудобно е поради факта, че много ми се пишка. Следва лъскаво кафе, където ме осдведомяват че тоалетната е само за клиенти. Поръчвам си, на бара още, някакво кафе, с което ставам клиент, плащам си 50 стотинки такса и вземам заветния ключ от WC. Там е малко мръсничко, смърди и бравите са мокри, с незнайни пълчища бактерии по тях. Сдържам дъха си и пипам с върха на пръста вратите. Облекчение и погнуса се смесват в незабравим коктейл. Излизам си и разбира се, даже не поглеждам кафето, което са ми оставили на бара. Така или иначе не пия кафе, а и бързам. Сервитьорките ме гледат като някаква откачалка. Ебаси липсата на възпитание, да ми се допикае. Жалка история.
И така нататък, и така нататък. За изживяването в тоалетните на Окръжна болница, даже не ми се говори. За миризливите бараки по плажните заведения, пък, никак.
Но дори и в хубавите и хигиенични тоалетни не спирам да се чудя: Моля ви, каква е тази тъпотия в обществена тоалетна да има седалки?!! Ами че никой не сяда на тях! А всяка жена знае какво шантаво и унизително клечане пада в тези случаи. Особено ако ти се налага и да си държиш чантата в този момент. Пълен кошмар...
И въпреки че се чувствам неловко, когато минавам в парка покрай мъж, които пикае, честно казано го разбирам напълно, даже му завиждам. Птички, цветенца, чист въздух....Искам и аз на тревичкатааааааааааа!!!!

4 коментара:

Анонимен каза...

Че какво ти пречи и на тебе в парка на тревичка?

Анонимен каза...

ако не можеш да стискаш и "ти стиска" ще се изпикаеш, където искаш.

Анонимен каза...

Как досега никoй не се беше сетил да се изкаже по темата? Винаги съм си мислела точно същите неща. Колко иначе приятни излизания и разходки са се превръщали в кошмар, в момента, когато ми се допишка! Опитвала съм изобщо да не пия вода докато обикалям, но резулата е че хем съм жадна, хем ми се ходи до тоалетна :)

denia

wankata каза...

Хаха да плаче ли човек да се смее ли:)
Аз да кажа от мъжката страна като един културен човек и аз си търся заведения. Ей, последния случай в Кьолн беше много забавен. Леко се позагубих, намерих се, обаче получавам СМС: "Аз излязох, ще се върна след 30мин. Изчакай ме вън;)". Ейййй, зима е бре, студено, пишка ми се...
Трябва ми кръчме. Влизам в първото.
- Затворено е днес, приготвяме се за geschlossene Gesellschaft.
- А тоалетната и тя ли е затворена?
Леко странно лице.
- Ще бъда много бърз.
- Добре, бягай - надолу по стълбите.
- Много благодаря!
Златен човек. Другите ме гледаха като изкопаеми. А този все пак съобрази преди да съм се напикал:)
Слава на Dreieck, срещу спирката "Luxemburgerstr."!