Донаборници:)

Наложи се да си заверя здравната книжка. И аз нали съм съвестна, без никакви фалшификации, хайде тогава в Тубдиспансера да ми снимат белия дроб. Има го в графата, значи снимка трябва. Да не ви се налага да ходите на това място във Варна. Намерих го аз, ама с толкова обикаляне из циганската махала (щото то е в пъпа и), че по едно време имах чувство, че съм в някакъв филм на Костурица. Чувството за филм продължи като влязох в старата сграда, платих си за услугата и ме насочиха към един изключително очукан и боядисан в бронзово фургон, с отдавна спукани гуми, спрян пред сградата. Там се правели снимките. Ми хубу. По фургона разлепени разни бележки с големи букви, с указания за донаборниците, от къде какво да си вземат, преди да ги снимат. Пред вратата чакаха десетина момчета, очевидно от последните. Наредих се аз съвестно. Чакаам ли чакам. По едно време вратата на фургона се отваря, от нея заизлизат пичове и един намръщен чичко с бяла престилка казва "Да влязат следващите шестима!". А така! Значи по шест ставала работата. Ами да, много народ, много нещо. Докато чаках след мен се нареди опашка от още около 10 човека. Няма да се мотаем я. Хм, значи по шест. Нали се сещате, че снимките на белите дробове се правят като се съблечете до кръста и после влизате там в една стаичка и щрак!, готово. Хех, какво порно ми се разигра в главата, няма да обяснявам. Ама май не беше само в моята, понеже момчетата, дето чакаха пред мен и очевидно бяха в моята "шестица" ме запоглеждаха крадешком. Хех, рано в една такава студена и мрачна сутрин, нареден на опашка за рентген за какво да си мисли човек, освен за хубави неща. Но чичкото с бялата престилка спаси морала на всички ни, като ме остави да чакам отвън, докато влязат шест МОМЧЕТА. И после аз сама си се събличах в тясната и шантава съблекалня на фургона. И си излязох сама по стръмните метални стълби. Понеже си закопчавах якето в движение се препънах. Някой ми подаде ръка. Брей, какви възпитани деца. А ще ги пращат в казармата да стават мъже...:(
Та такива ми ти работи, драги ми Смехурко. Сега ми предстоят още кабинети и дивотии, плюс срещи от трети вид с инспектори от ХЕИ, които искат да ме глобяват и да ми направят какви ли не лоши неща, плюс още купища ядове и всичко това в следващите 3 часа. Обаче аз гледам да не мисля за лошото и да се забавлявам с хубавото. Иначе ебаси и живота.
Поздрав най-сърдечен, твой приятел вечен, весел Патиланчо!