Понякога нещо не е наред в света. Понякога нещо не е наред със мен. Често нищо не е наред. Задължения и зависимости ме оплитат в нежна паяжина, безпомощност и ярост клокочат, подтискани от навика и възпитанието. Ден след ден. И още дни. Но понякога нещо ме изважда от унеса на съществуването, и когато с широко отворени очи осъзная какво се случва с мен, света, живота, разбирам, че не мога да го понеса. Като пчела, която се блъска в стъкло. И за да намеря сили пак да вляза в черупката на битието си, имам нужда да умра.
Има много начини за това. Не съм измислила аз саморазрушението.
И тогава е времето на малките самоубийства. Да си направиш пиърсинг, да съсипеш косата си, да се нараниш, да се напиеш до безсъзнание(това не го мога, де), да скиташ сама в тъмното. Така умираш за малко, за съвсем малко, само с малка част от теб. И разкъсвайки тъканта на настоящето си, успяваш да си поемеш глътката въздух, достатъчна, за да намериш сили да живееш отново.
Някои хора изпитват презрение към малките самоубийства. Те може би са толкова съвършени в изграждането на живота си, че никога не оплитат конците. Сигурно може и така. Като операционна система, която никога не забива и няма нужда от рестарт.
Аз обаче съм от несъвършените.
9 коментара:
Няма такава операционна система! Да ти кажа не познавам и такива хора... Аз лично съм от тези, дето практикуват всякакви самоубийства постоянно:) Но в един момент осъзнаваш, че в това няма много смисъл... въпреки това го правиш... Пристрастеност към смъртта? Хм...
Толкова пъти съм си мислела същото, но не съм могла да го формулирам така изящно като тебе...
denia
Wankata: Аз сега се сещам че като правих някакви онлайн тестчета се оказа че съм операционна система "HP". Дет' не съм я използвала, ами не съм и чувала за нея. Ама щом не бях Windows 98, пак добре.
А за пристрастеността към смъртта....то това май е много дълга тема. Някой (май Ницше) е казал "Ако твърде дълго гледаш в бездната, накрая бездната ще погледна в теб."
Anonimous: Аз съм фризьорка. Едва ли някой се отнася с повече разбиране и обич към малките самоубийства на жените:)) Хората просто имат нужда от любов. Тогава нямаше да се самоубиват.
Ммммхехдааа...
Някъде около 15тата си година възприех всяко заспиване като миниатюрно самоубийство и всяко събуждане като своеобразно раждане - не ПРЕраждане, съвсем нови личности си се образуваха.
Но при сериозни случаи се вземат сериозни мерки. :j
Хм... Иначе, винаги можеш да самоубиеш само мъничка част от психиката си.
Абе какво пуиампам, чела си ми блога... :)
(dreams. Писано на разпети петък - по чиста случайност де.)
Ерос и Танатос - основните ни движещи импулси според чичко Фройд. Ако ти прочете последните постове, ще вдигне палци и ще вика "Ура, познах!" ;-)
За да намериш себе си, първо трябва да се изгубиш... :)
Обаче в ерата на GPS-ите губенето е доста трудоемко.
След малките самоубийства следват малки прераждания. Само че те не оставят спомени. Никой не помни раждането си, нали?
Никой не помни и смъртта си, ако питате мен :-)
Иначе, да умираме по малко е единственият начин да се прераждаме по малко - а това е единственият начин да се променяме. (Защо е нужно да се променяме ли?)
Публикуване на коментар