Вървя рано сутринта по пустите алеи на Морската градина. Небето е невероятно, нещо свръхестествено се разлива във въздуха...
Има няколко пейки на алеята, които са така сложени, че от тях се разкрива невероятна панорама към морето. Сега са празни. Само в далечината виждам, седнал на една от тях, млад мъж. В ръката си държи молив, и е подпрял ръка до устните си, гледайки вглъбено напред, към морето. После изведнъж драсва нещо с молива върху листите в скута си и пак се заглежда. Далеч съм, а облегалката на пейката ми пречи да виждам добре, но ми се струва ясно, че рисува морето. Той е млад, с дълга тъмна коса, някаква проста тениска и дънки. Нямам търпение да приближа, за да надникна през рамото му и да видя кое, от невероятната красота наоколо, е уловил. Какво го е грабнало. Дали извивката на брега, или красотата на облаците? Приближавам, и понеже съм си отклонила погледа преди това, сдържайки любопитството си, поглеждам изведнъж отблизо това, което е в ръцете му...
Мда...Познахте ли? Судоку. Пичът решаваше судоку!
Абе,... да се *** в романтичката!...
10 коментара:
Интересно само, защо решава судоку на пейката рано сутрин? Може би има все пак някоя романтична причина да е навън толкова рано. И да чака.
А ти не му ли надникна над рамото, да посочиш квадратче и да кажеш - "Тук е 6", например? ;-)
Странен начин да си прекарваш времето, когато си на море.
Да живее романтиката.
itilien: А, сигурно е имал час при зъболекаря и автобусът му е пристигнал по-рано. Умря, тя, умря, романтиката...
eneya:мхм...
Това судоку на мен лично ми е супер тъпо... особено след като си написах програма, която може да реши всеки пъзел... Всъщност, доста по-добре бих се справил със судоку-то, отколкото с рисуването на море...
Да си призная едва преди няколко дни разбрах какво е това. Харесва ми. Тренира комбинативното мислене, както и шаха, само дето сега нямам много време да го играя, но смятам да взема пример от пича...
Стига, бе, хора... супер е тъпо това! Мога да ти кажа как да си решиш всяко едно судоку... Просто пишеш числата от 1 до 9 във всяко празно квадратче. После триеш тези от тях, които остават в ред, колона или 3х3 квадрат. Съответно, все някъде ти остава 1 квадратче... Всъщнност, направо си погледни тук.
Романтиката не е нещо извън нас - тя е нещо вътре в нас.
В какъв свят предпочиташ да живееш - в който младите мъже рисуват морето, или в който решават судоку на фона му? Защото със сигурност има и от двата типа.
А твоят свят е, който най-напред виждаш - преди още да си разбрала какво точно правят. След като го разбереш вече, е достатъчно просто да не си луда. Преди това обаче е нещото, което съгражда твоя свят - и теб.
Боримечка, не си прав за решването на судоку - няма да стане с просто елиминиране. Това, че пъзелите които си подбрал за тест са от елементарно ниво и се решават по този начин не те оправдава, че не си седнал да се замислиш ;)
@Случайна: Романтиката е където сама я занесеш, судоку на пейка пред морето за едни, чалга и танц на масата за други ...
anonimous: Хайде, пак се хванахме за чалгата.
:D
ами ела някой път тук, в Балкана.
Ще ме видиш на хамак пред лагерния огън, с тъмната дълга коса и скъсаните дънки, със замечтания поглед към скалите, папка и две кутии моливи в скута,
само че ще драскам рисунчица някоя :D
романтиката не е чак толкоз умряла,
споко. ти си се оглеждай, я виж какъв приятен пост се направила пак...
:*
Публикуване на коментар