Тази китара не бях я докосвала от години. Как се получи така, не знам. Понякога нещата се огъват с времето. Толкова обичах да свиря, а се отказах. Китарата беше първото, от което се отказах в семейния живот. Някак неусетно. Мъжът ми искаше да го науча да свири. И после вече аз не свирех, бях все учителка. Важен беше той и неговото свирене. Ако вземех китарата ей така, той искаше да започна да го уча на това, или пък се цупеше, че съм искала да го комплексирам. Или не се цупеше, но знаех че му е гадно, понеже свиря по-добре от него. Не че ми е виновен някой. Човек отстоява важните за него неща. Аз не исках да се отстоявам. Бях учителка, докато имах сили. Научих го на всичко, което можех, търпеливо слушах несигурни акорди, тактувах. Възхищавах се на постиженията, ръкоплясках. Бях публика, когато от мен се очкаваше това, пеех, когато трябваше. Исках да е щастлив. Но намразих китарата. Не можех да я хвана и да свиря както преди, и да оставям акордите да се разливат в душата ми. За да сме щастливи, аз не трябваше да свиря добре. И ние бяхме щастливи. Приятели идваха на гости и той им свиреше. Пеехме и аз ужасно се гордеех с моя мъж. Всички му се радваха. Аз го хвалех.Веднъж пред една семейна позната казах нещо за китара и тя попита с огромна почуда "А, ама и ти ли свириш?" Да, и аз...
И днес сутринта я видях сякаш за пръв път тази китара. Толкова пъти я заобикалях. Прашна, стара. разстроена. Настроих я. Мазолите на пръстите ми отдавна са изчезнали. Малко болеше, докато натисках струните. Учудих се, че всичко си е там...Цялата музика...Без даже да се замисля. Не перфекно, но истинско. И сякаш за пръв път чувах тези звуци. Моля ви, нека никой не се обижда, но от днес няма да съм само публика. Ще се опитам да свиря пак. Не кой знае как и доколкото мога, но ще свиря. По малко.
7 коментара:
http://sterva.kulichki.ru/zakolebal/index.htm?1419
Мъжете и техните комплекси. Или може би жените и нашият опит да направим всички щастливи (и сособено Него, дори да е за наша сметка).
Хм, това е често срещано. Почти винаги се състезавам (това се усетих) дали с него, дали със самата себе си или с някоя моя представа... винаги драпам напред. Искам да бъда... незнам.. съвършена? Велика? Незаменима? Искам да предизвиквам възхищение? Колко мъжкарско... да. Мъжете също мислят така (на мен пък са ми казвали, че мисля като мъж, което явно си беше обида).
Какво да правим? Да бъдем ние щастливи или да бъдем НИЕ щатливи? Как да преценим? Има ли нещо по средата? И кой е по-важен ние или НИЕ?
Ако има нещо по средата и на това, ще е чудесно. Но досега не съм го срещала и не вярвам да съществува. Винаги има конкуренция между двамата в една двойка. А това, че ти си се върнала към китарата и музиката като цяло е едно чудесно доказателство, че има хора, котио знаят кое е по-важно и кой трябва да се стремим да направим щастлив. В края на краищата, ние сме всичко което си имаме, нали?
Мисля, че проблемът при вас е бил "двама души - една китара". Има толкова много песни, които звучат много по-прекрасно на две китари... След като мъжът ти се е понаучил, можеше просто да творите музика двамата - единият прави акомпанимент, другият свири солото, после обратно... Пък и една китара да е - единият свири, другият пее... Според мен в любовта, както и в музиката номерът не е да си ги мерите кой е по-по-най, а в това, че двамата заедно можете да постигнете нещо много повече, отколкото поотделно... Джазистът Майлс Дейвис казва, че музиката е духовен оргазъм... а да изпитате оргазъм заедно с любимия си е доста по-приятно, отколкото един по един, нали?
А сигурна ли си, че наистина му е било неприятно? Че не е изпитвал възхищение пред теб? Че приказките за това как го комплексираш не са били детска шега?
Че не си била неговото вдъхновение?
Ако да, то съжалявам много, но... не е бил добър мъж. И според нашите стандарти.
Eneya, комплексите на жените не са по-редки, по-търпими или по-невинни. :)
В най-добрия случай са по-тихи.
enya: "(на мен пък са ми казвали, че мисля като мъж, което явно си беше обида)."
На мен пък са ми казвали, че жените, които мислят като мъже, правят по-хубав секс:))
Боримечка: Казал си много красиви неща. И много верни. Но за съжаление май рядко става така. КОгато разбера защо, сигурно ще стана много-много умна.
ikew: За съжаление май този пост беше някакъв самосъжалителен и обвинителен. Кой е добър и кой лош.. никой не знае. Както написах, една от поуките за мен е че всеки е длъжен да отстоява това, което смята за важно. И ако не се отстоява, не може да обвинява другия. Всеки е длъжен да се бори за себе си. Иначе никой не му е виновен.
*: Първото, което изсвирих беше любимата ми на 'G&R' "Talk to me softly, there's something in your eyes..." Ебаси яката песен:))
ikew в никакъв случай не бих казала "по-тихи" ;)
В случая си говорехме просто на друга тема. И много се надявам да греша, обаче мисля, че не е бил от хората, които обичат да бъдат побеждавани и на всичко отгоре, от жена (или жена да бъде по-добра от тях).
Само една дума:
фалократи. ;)
Публикуване на коментар