"Ти какъв искаш да станеш като порастнеш?" питат децата. Те понякога искат нещо, друг път просто си измислят приемливи за възрастните неща. Аз като малка исках да стана танцьорка и кукловод. Сега съм фризьорка. Не знам какво означава това.
Много ще ме зардавате вие всички, четящи тук, ако ми напишете в коментар какви искахте да сте като малки и какви сте сега. Може би и какво ви насочи към сегашната ви професия, и какво ви спря да се опитате да станете каквито сте искали. :))))
13 коментара:
Програмис! :)
а като мъничък исках да стана програмист :)
те тва е развитие...
Аз като малък, все казвах, че когато порасна, искам да стана голям... И като сравнявам ръст, тегло, акъл и др., май само на акъл не съм станал по-голям... Иначе на прощъпулника ми съм хванал отверката (доста близо, все пак)... А пък програмист с отверка си е едно от най-лошите неща на този свят!
Исках да стана детска учителка и писател. Станах майка и спедитор. Вярно, че понякога някои хора изискват да ги третираш като деца в детската градина, но си нямат звънки гласчета и невинна палавост и не е същото. Относно писането - никога не било късно, така че докато съм жива, има шанс да реализирам тази мечта. А пък вие ще дойдете на представянето на първата ми книга, нали? Като добри другарчета?
Аз исках да стана файтонджия - това беше върхът около Централна гара в София тогава, когато бях малък. Даже си бях направил камшик - да съм ready като порастна и добия професия и се добера до файтона.
Станах инженер.
Като по-голям исках да стана програмист.
Станах мрежов администратор.
Няма пълно щастие.
Пак прочетох внимателно - какво ме спря - ами изчезнаха файтоните от София.
В най-ранна детска възраст исках да стана принцеса.
Като поотраснах, реших, че искам да пиша. Това желание така и не отшумя.
Не кандидатствах журналистика/филология, защото прецених, че унивеситета не може да те научи да пишеш.
В крайна сметка уча Макроикономика и в момента работя като Асистент Маркетинг и продажби във верига хотели.
Почнах си блога просто за да видя дали мога да пиша. Сега е нещо повече. :)
Аз исках да стана моряк. Да обикалям света и да видя други страни и култури. Отказах се на 14 години. Баща ми е моряк и в разговор с негов колега на въпроса "как е? синът ще тръгне ли по твоите стъпки?" отговори по начин, който ме накара да си променя желанието. За това точно съм благодарен на баща ми. Сега пак обикалям света и дори съм бил на места, до които не се стига с кораб :-) При това с много по-приятна компания :-)
Минах и през много други желания, които обаче не се сбъднаха по една или друга причина. Важното е, че в момента се занимавам със системен анализ и проектиране и това ме удовлетворява поне донакъде.
Толкова хубаво...Сякаш прочетох шест големи книги. Благодаря!
И искам още!
Аз исках да стана лекар, даже съвсем конкретно се бях насочила и исках да съм детски лекар. Но някъде в средата на гимназията тази ми мечта просто избледня по сила, дори и сега не мога да си обясня защо. А в момента все пак уча за доктор, но по международна политика :)
Аз пък като че ли никога не съм знаела каква точно искам да стана. В един период, доста отдавна, като че ли бях решила да стана писателка. Е, в крайна сметка станах идиотка :). Не е ли прекрасно?
Не си спомням да съм мечтала "Каква да стана".Сигурно затова и не станах никаква.
Аз исках да стана пенсионерка като баба :)) После математик, в последствие актриса /ужасно няма да ме бива ;)/поетеса е тайната ми мечта, която по едно време бях тръгнала да осъществявам чрез hulite.net, а в момента уча право... и аз не мога да си обясня как претърпях толкова метаморфози, важното е, че това, което правя в момента ми харесва /работя в нотариална кантора/ :) Важното е да бъдем обичани!
Аз исках да стана лекарка, хирург. Изобщо не се стряскайте, осъществих я само до там, че пак си взех мъжка професия. Много си падам по мъжка компания и, както приятелите ми казват, се чувствам най-естествено в мъжки разговор.
Сега пък не знам как да обясня каква станах. Ми... бях софтуерна поддръжка, сега пък съм поддръжка на сайт. Работила съм известно време и като управител и стоковед. Ама важното е да общувам в работата си с хора, които говорят кратко и ясно. По природа съм си математик, кво да се прави, но винаги съм мечтала да имам повече въображение и да чупя рамките, а не да ги слагам :)
Хубавото в цялата работа е, че още не съм пораснала и няма шансове скоро да се случи :) вероятно ще мога да стана и хирург, значи :) ... ако порасна някой ден...
Публикуване на коментар