понеделник, 14 август 2006 г.

Защо плача

Ако ме видите някой път да плача, мога да ви кажа хиляди причини, но истината е, че винаги плача за едно и също. Когато си спомня, за пореден път, нещо което винаги успявам да забравя - че няма, няма, НЯМА любов...Има много неща, които приличат на нея. Суета, слабост, скука, облечени в дрехите на илюзиите.
Чудя се, ако се опитам да мина по въображаем мост над пропастта, непременно ли ще падна? Досега все съм падала, де. Ама то сигурно е защото се чудя:)

9 коментара:

Unknown каза...

Не можеш да преминеш пропаст с два малки скока... Не се страхувай да се засилиш и да направиш голям скок в живота си. Желая ти успех искрено, за каквото и да става въпрос!

Анонимен каза...

В момента съм съгласна с теб. Любовта е мимолетна и докато се усетиш е изчезнала. Не казвай, че не си депресирана. Може би не познаваш състоянието, но аз съм го преживяла и мисля ,че го познах.Нищо друго не мога да ти кажа,освен да се надяваш да те споходи пак мимолетно. И така до края...Успех!

Анонимен каза...

Изправи гръб, сложи красивата усмивка, кажи - какво пък толкова, живи сме още, здрави, прави, имаме работа, имаме приятели и забавления и напред! Никой няма всичко, никой! Ако в момента любовта липсва, може да е защото е решила да намине другия вторник или около 15ти септември, знае ли човек?
Ако пък държиш да научиш точната дата, ела, майчето ще ти гледа на кафе, много познава.:-)

Анонимен каза...

Преди години, когато непрекъснато бях в депресии заради работата си, все си казвах: "като си намеря гадже, всичко ще се оправи..."
Доцентката - моят ментор, ме усети и каза: "не очаквай, че принцът на белия кон ще долети във вихъра си и ще оправи всичко като с магическа пръчка. Никой, ама абсолютно никой, не може да оправи това, което е в душата ти!"
Оказа се вярно. Покрай всичко, натрупало се у мен, аз бях неспособна да оценя някои истински неща и се подлъгвах по красиви, но лъжливи такива.

Любов има навсякъде, а не само между мъж и жена - това ти ми беше написала в отговор на мой коментар преди време.
Така че - към коментара на Итилиен мога само да добавя - успокой сърцето си и смело напред :-)

Анонимен каза...

Има.

Никога не се вижда толкова ясно, тотално, очевидно и нагло, колкото когато я няма -

ИМА.

Анонимен каза...

Не се бой да дадеш себе си докрай.

Излъжеш ли се, е гадно - но не се умира. А познаеш ли...

Дори този, който стотици пъти е обичал докрай, и винаги е оставал излъган, е стотици пъти по-богат от този, който никога не е бил лъган - защото никога не е обичал.

Unknown каза...

На теория съм така напълно съгласна с теб...
Но от друга страна, тези дето не се поучават от опита си, а вярват на сложени в главата им от някого абстрактни идеали, не са ли просто глупаци?

Анонимен каза...

Любов има. Всичко е въпрос на възприятие и нагласа.
А идеалите сами си ги слагаме в главата.
И не е важно за какво плачеш, важното е че плачеш. Аз не мога, макар че отдавна се опитвам.

От няколко часа съм се заровил в блога ти. И ти се възхищавам за много неща. Мисля че пътя отдавна си го намерила.
Keep Walking!!

Анонимен каза...

Very nice site! atlanta bathtub refinishing contractor fuji fujimoto digital print system