четвъртък, 2 ноември 2006 г.

Булките

Преди малко, последната булка, която правих ми показа снимки от сватбата, което ме изпълни с мисли и емоции. Като цяло, аз май не уважавам много брака като институция. Обаче обичам сватбите. Обичам булките. Даже заклети рокерки, като въпросната млада дама се превръщат в създания от светлина и нежност. Сякаш събират цалата си вяра в любовта, цялата крита уязвимост и женственост и без да се страхуват се изправят пред света в блясъка на своята обич - "Ето, намерих Го, и не се страхувам да съм негова завинаги. Аз съм жената, той мъжът и така ще бъде. "
Мога още много да философтсвам защо и как, но ще кажа само, че тези неща винаги ме разревават, защото въпреки всичко, май дълбоко в себе си не мога още да се откажа от вярата, че може да има един единствен човек завинаги. И нищо повече да не е нужно.

6 коментара:

Анонимен каза...

Много романтично, но не мога да се съглася с теб. Просто от организационни задачи и веселби, булките и младоженците се анестезират до степен да забравят за какво точно са там, само ритуалът и цялата дандания да протече по предварителния план. Камо ли да го приемат като апотеоз на любовта си.
Никога не съм възприемала сватбите като проява на обич. Възприемам ги като проява на сериозни намерения за съвместен живот, което не е съвсем същото. Истинската любов идва доста по-късно, когато буйната страст може да е поотминала, но пък вярваш на човека си като на самия себе си. Сватбата е по-скоро начин да покажеш на света, на близките и приятелите си, че мъжът/жената до теб вече не са случайни партньори, че вече официално си обвързан и не си свободен за флиртове и че смяташ да градиш живота си оттук нататък главно с този човек.
А това, че визията на булката внушава нежни мисли e търсен ефект, лесно постиган с невинно-бяла рокля, було, цветя, грим... Визията не прави човека и рокерката няма да стане нежна душа от сватбата си нататък. Дай боже, да не гони съпруга си с мотора и кожен бич с капси по улицата, когато не е доволна от него.;-)

Анонимен каза...

Тази булка ми е много трудно да си я представя като заклета рокерка :-) Което може би е и идеята на ефекта :-)

Иначе, не знам дали може да има "един човек завинаги" - но определено си струва да може... А всъщност дали може си зависи от нас.

rės каза...

ех :)

Unknown каза...

Григор: Само ще ти кажа, че воалът не и го свалила кръстницата, а паднал, докато дивеела на някаква метълска песен с размятане на коси. За моя гордост като фризьорка, привидно небрежната и прическа, както и кристалното венче, въпреки всичко не са мръднали:)

Итилиен:За анестезията си донякъде права, но под повърхността го има и другото. На мен лично младоженец ми е казвал какво невероятно чувство е изпитал на сватбата, като е видял колко е красива всъщност жена му и усещането че тя е вече само негова. Сякаш фея, слязла от небето.
Както знаем, мъжете обичат приказаки, а за нас е удоволствие да им ги създаваме:)

Unknown каза...

Рес, ти ме разбираш, бате:)

Unknown каза...

А ето я и в по-различна светлина:)