понеделник, 18 декември 2006 г.

Кошмар

Сънувах странен сън.
Нещо като площад в един полуразрушен град. Здрач и пушек някъде. На площада има много хора. Стичат се отвсякъде. Никой не докосва никого. Оглеждат се едни други. Знам, че е имало някаква катастрофа. Има някаква болест, която се предава чрез допир. Смъртоносна. Не се знае много за нея. Болните не си личат. Самите те не знаят. Навсякъде цари разруха. Кучетата са основна опасност. Те са слепи, но имат някакви особени сетива. Никога не нападат група от над трима души, които се държат за ръце. Смятат ги за голямо животно. Кучетата са навсякъде. Хората са разединени и уплашени заради болестта. Никой не общува с никого. Сега са се събрали на площада за някакъв особен ритуал. Знам, че е веднъж в годината. Всички идват в уречения час.
Някой се опитва да говори и да организира хората. Но идват кучетата. Това е ритуал за създаване на семейства. Кучетата влизат сред тълпата и хората преодоляват ужаса си от болестта и се хващат за ръце, тези които са най-близо. Бройката е от трима до пет. Така е по-безопасно. Прегръщат се и кучетат ги подминават. Някои ужасено тичат. Тези, които са допрели ръцете си вече са семейство. Ще живеят заедно, ще правят секс и ще се молят да не е имало болен в тяхната група. Хората са уплашени, тичат като обезумели животни насам-натам, но кучетата са навсякъде и накрая хората прегръщат най-близко стоящите до тях и се примиряват със съдбата си. Поне не са мъртви. Едно момиче, което познавам в реалния живот също е там. Крещи и плаче, казва, че има среща с приятеля си тук, че той е тук някъде, че ще го намери. Изплъзва се от ръцете, които се протягат към нея. Казва, че го обича и не иска други. Тича и плаче. Кучетата я събарят. Прегърнала съм сина си, примряла от ужас. Една кола спира и от нея слиза мъжът ми. Идва и ни прегръща. Вече сме трима. Няма страшно. Хората се разотиват на групи, но изведнъж в развалините виждаме тъмна сянка. Това не е куче, а Черният Вълк. Той вижда, знаем. Появява се много рядко и държането за ръце с него не помага. Трябва да бягаме. Виждам синът ми да тича и тичам след него, тичам с всички сили, нищо друго не ме интересува. Виждам тъмни сенки край стените. Нищо не ме интересува. Тичам.

Рядко сънувам кошмари, ама този си беше от класа.

12 коментара:

Таня каза...

И защо трябваше да му обръщаш толкова специално внимание, като дори го разказваш в блога си, вместо да го забравиш и оставиш в небитието?

WeatherMan каза...

Е явно, щото си е от класа.
Случайна, в един друг живот може би ще бъдеш режисьор, а може би много добър психиатър.

Tuxomup каза...

Наистина е бруталееееен

Случайна каза...

Таня: Защо хората разказват и лоши неща в блоговете си? За да ги извадят на светло, да омаломощят кошмара, да се отърсят от страха. Не е много похвално може би. Не знам.

Weatherman: А може би първокласна психопатка:)

Тихомир: Може би е подходящ сюжет за книга. Всичко това със странно образуваните семейства и отношенията в тях, страха от болестта и зверовете навън. Спомних си "Денят на трифидите".

Vef каза...

Xm, kato stana duma za koshmari,mislq si che ponqkoga i hubavite spomeni se prevrushtat v takiva, prosto zashtoto ne mojesh da gi izjiveesh poveche ili... znae li chovek. Tupo no fakt, az vchera go izpitah B-)

Таня каза...

Разстоянието от простото разказване на страховете с цел омаломощаването им до вторачването в тях, описването на всеки детайл и търсенето на причини, подбуди и прочие като че ли е много малка...

Случайна каза...

Таня, от известно време насам, почти всяка вечер сънувам кошмари. Разказах точно и само този в блога си, защото ми се струва че някак много добре отразява обществото ни, начинът по който хората се свързват, мотивацията, механизмите. Това, което се случва с идеалистите и така нататък.
Освен това, отгоре с големи букви пише "кошмар", така че почитателите на весели истории да го пропуснат.

lyd каза...

"някак много добре отразява обществото ни, начинът по който хората се свързват, мотивацията, механизмите.'

съгласна съм. и мисля, че този сън е значим за всички. но щом се е явил на теб, сигурно има нещо важно да ти каже!!! мисля, че не бива да го отминаваш и забравяш, а да го разбереш.

това, което се набива в очите ми е ... страхът от самотата и страхът от близостта. нищо странно да ги имаш и двата :) това са типични депресивен и шизоиден тип страхове. препоръчвам ти една книжка "основни форми на страх" на издателство ЛИК, мисля. страхотна е! не само че е забавно да я четеш, ами е писана от истински психолог, а не е някаква смешна книга за самопомощ.

Случайна каза...

lyd, чела съм Фройд, Юнг, Джейкъб Морено, Виктор Франкъл, Морган Скот Пек, Рон Хъбард, Ерих Фром и още купчина на които съм им забравила имената.
Мога да преценя съня си и според едните и според другите, знам кои скорошни и отдавнашни събития са намерили място в него, кои конфликти в личността ми, кои конфликти на личността ми с обществото и така нататък. Психологията е измислена да удържа хората в рамките на обществото, като освобождава напрежението им по малко от време на време, но не решава проблемите им, така или иначе.
Един приятел ходи на психоаналитик и аз го питам по един въпрос "Е, той какъв съвет ти даде?" "Той не дава съвети" "А какво дава за 15 лева на час?" "Касови бележки..."
За страха от общуването и страха от самотата...Ако преброиш всички хора, имащи тези "депресивно-шизоидни" симптоми, вероятно ще прескочиш 80% процента. А другите просто си пият хапчетата.

Освен това, може да греша, но едва ли познаваш чувек, който толкова малко се страхува от общуването с хората, колкото аз. Имам предвид, истинско общуване.

lyd каза...

шизоидните, депресивните, натрапливите и хистеричните нагласи са естествени неща, които чак в определена степен се превръщат в патология, така че не е нужно всички да пием хапчета :) на тебе пък като гледам хич не ти е нужно :)така че съм напълно съгласна с тебе.

а за психологията имам по-високо мнение като цяло :) да, някои школи правят точно това, което ти описваш, но не всички. някои психолози точно това правят, но не всички. това зависи от собственото им ниво на порастване :)

не мисля,че най-доброто, което правят психолозите е да помогнат на хората да се приспособят към смахнатата обстановка. истинските лечители помагат на хората на намерят силата и спасението в себе си и да живеят пълноценно в каквато и да е обстановка. в този смисъл лечителите помагат на хората на пораснат - да обичат, да прощават и да имат смелостта да бъдат себе си.

и не работят единствено или най-вече за пари. и не всички са дипломирани специалсти по психология :) някои са философи, други свещеници, трети родители, четвърти приятели, пети - непознати във влака :)

keit каза...

Много интересен сън. И на мен ми напомни сюжет на книга или филм подобен на "Нощта/Денят на трифидите".

Анонимен каза...

Мила зачетох се случайно. Не е нужно да обясняваш на детето си "голямата истина". Аз не помня кога, кой и как ми е казал, че няма Дядо Мраз, но сега вече знам, че няма. Помня колко щастлива бях като малка, когато знаех, че има (защото аз наистина бях сигурна в този факт, както в знание). ... Така, че остави детото намира, усещай го, щом вярва - подхранвай тази вяра, когато разбере, бъди честна с него. Просто не насилвай нещата, не е нужно да се самообвиняваш за това, че лъжеш. Има толкова прекрасни лъжи. Нима не си гледала "Вярвай в чудеса" и нима не знаеш че на отвъдокеанска валута пише "in God we trust". Надявам се улови, какво имах да ти кажа :)

Милена Крумова