понеделник, 18 декември 2006 г.

Истината за Дядо Коледа

И тази година бях лъжкиня. Направо се мразя, че пак не събрах смелост да обясня на детето, че няма Дядо Коледа. Днес той седна и му написа писмо. Много старателно му обясни георгафското положение на Варна, както и оценките си в училище. Аз стоях отстрани и се усмихвах тъпо. Госпожата казала да напишат писмо, ок, написахме го. А тябваше да го взема на коленете си и да му обясня Голямата Истина. Да го въведа в света на възрастните. Но не събрах смелост. Не ме беше страх, че ще му отнема една мечта, а просто ме беше срам да му кажа, че толкова години съм го лъгала, че всички възрастни лъжат години наред, постоянно. Имам чувство, че ако му кажа, след всичките тези писма и измислици, повече никога няма да ми има доверие. Аз никога не го лъжа. Може понякога да му обяснявам нещата по-повърхностно, отколкото стоят в действителност, но никога не го лъжа. А сега...
И не ми казвайте, че така ще лиша детето от една мечта. Детето ми си има мечти и знае за вълшебствата и особените неща около нас много повече от възрастен. А Дядо Коледа не е никаква мечта, а плоска комерсиална измислица, макар и основана на стара история. Дядо Коледа е истерия и машина за правене на пари. "Подарете на детето си една незабравима вечер! Дядо Коледа по домовете! 50 лв. На 22-ри и 23-ти - 45лв." "Ако слушаш, Дядо Коледа ще ти донесе космическия кораб, дето искаш." Баси тъпотията.
Не, честно, мразя се. Синът ми е достатъчно умен да знае какво е Ефект на Кориолис и какви видове вулкани има, какво е браузър и каква е разликата между артериална и венозна кръв. Защо се държа с него като с олигофрен?
Сега, като написах това, може би все пак довечера ще събера смелост да поговоря с него за истините и лъжите. Стискайте палци.

9 коментара:

itilien каза...

Честно казано странни разсъждения.

Това толкова умно дете, дето знае за ефекта на Кориолис, досега как не намери кой да го просвети за Дядо Коледа? Или просто му се иска да го има и затова си затваря очите?

На моите деца им казах, че няма дядо Коледа, когато сами разбраха, че няма.
Но за мен дядо Коледа е в изненадата - нещо, което никой не може да ми даде за никакви пари. Дядо Коледа е измъкването на подаръци в тъмното от гардероба в коридора, за да стане изненадата. Дядо Коледа е свекър ми, който, в годината когато вече никой не вярваше, без да ни каже е дошъл и е оставил подаръци под елхата. Радостта от изненадата беше огромна, въпреки че нямахме илюзии вече.

Ти си решаваш, лъжкиньо, успех каквото и да предприемеш! ;-)

hp каза...

Нашият син сам разбра на доста почтена възраст, че Дядо Коледа няма, като намери подаръка си в секцията.

Обяснихме му, че и Дядо Коледа и Дядо Мраз сме хората, които го обичат.

Изобщо не беше разочарован. Даже напротив.

Eneya каза...

Хех, аз пък никога не съм вярвала в Дядо Коледа.
Не че нашите не са ми казвали за него. Просто в малката ми главица минаваха твърде сериозни въпроси като "ами къде тива физиката, като идва дядо Коледа?"
Никой не можа да ми даде удовлетворяващ отговор.
Върхът на сладоледа е бил, когато много сериозно съм обяснила на някакъв костюмиран дядо :"уж сте на толкова години, пък не знаете, че Коледа е измислен герой... нищо, поне каката ви е хубава (каката - Снежанка).
Колкото до синът ти...
Мисля, че подходящия момент настъпи, ще му кажеш. Ще си стане естествено. И не смятам, че ще загуби доверие в теб. Просто му разкажи, че понякога хората вярват във вълшебства ;)
Много усмивки ;)

дъждовна каза...

Няма рецепта за това,кога е точният момент да се каже на децата за Дядо Коледа.Толкова индивидуално е,колкото и всяко друго нещо от развитието им-прохождане,никнене на зъбките,проговаряне.А и ти абсолютно сигурна ли си ,че наистина няма Дядо Коледа?:)Може би не ти оставя подаръци под елхата ,само защото не му пишеш писма?
Моите синове са в пети клас и скоро ме запитаха дали има Дядо Коледа.Ами сега?Ние не се лъжем.Измънках едно неубедително "Не знам..."А те -Ами писмата ни стоят вече три дни на прозореца.
Защото Нашият Дядо Коледа ги взема от там.
И аз ,както си бях уморена,без да искам казвам-Леле,ами не съм ги видяла.
Смях ,кикот,подскачане.След това ме информират как още преди 5-6 години родителите на техен приятел са му казали ,че няма Дядо Коледа много директно,с леко подигравателен тон.Усещам неодобрението им.Явно считат,че и моментът и начинът да се отнеме тази илюзия на едно дете, не са били подходящи.Аз мълча гузно.
После писмата се появиха под елхата.За по-сигурно.Че този Дядо Коледа ,дето ги прибира,много разсеян е станал.Прочитам ги набързо преди да ги скрия.Това определено не бяха писма до мен.

Случайна каза...

Е, казах му накрая. Не беше с насмешка. Той се усмхна смело и погледна старателно написаното писмо. Аз казах, че всъщност нЕ знам има ли Дядо Коледа, но аз самата никога не съм го виждала. И че ще приемем, че това писмо е за мен и аз съм неговия Дядо Коледа. И понеже наистина има само шестици и една петица, и понеже е добро дете, аз ще се постарая да му купя подаръка за който си мечтае. Е, в крайна сметка, тези писма се оказаха полезни, понеже иначе никога нямаше да му купя военна база, както той си е пожелал. Щеше да получи поредната енциклопедия:)

Григор каза...

Ще бъда нахален, и ще изрекламирам един стар запис в блога си:

http://www.gatchev.info/blog/?p=48

lyd каза...

интелектът и емоционалната зрелост са различни неща. не бързай толкова. то ще си разбере детето като му дойде времето и така няма да има сътресения. даже ще му е мило и смешно и ще се почувства важен :)

Случайна каза...

Но е глупаво насила да правим децата си емоционално инфантилни и после да се чудим кога ще порастнат.

lyd каза...

това е толкова вредно колкото и да бързаме да ги накараме насила да пораснат :) има време за всичко :)