вторник, 26 декември 2006 г.

Коледа

Ако някой се е обидил че не съм му честитила празника, искам да се извиня. Не съм честитила на никого, няма дискриминирани. Надявам се да ме извините и да ме разберете. Обичам ви всички, познати и непознати, но нямам нерви да мълвя безсмислените, банални, до болка втърснали слова.

Иначе, тези два почивни дни, прекарани в (почти)пълна самота бяха едно страхотно изживяване. Отдавна бях забравила, че може да има такива дни. Разхождах се между тревичките и камъчетета в квартала и гледах сумрачното небе, ласкаво и поглъщащо. Оставях оголелите клони да докосват лицето ми и се взирах в мъха по дърветата. Вървях през света и го усещах с всяка частичка на тялото си, близък, истински, омайващ. Такова щастие и покой...

Филми не гледах. Не успях да намеря едни кабели за видеото. Правих баница, гледах през прозореца, танцувах и свирих на китара. Мисля, че за пръв път Коледа ми хареса.

Няма коментари: