Често знам кое е правилното нещо в момента, даже не ми е и трудно да го направя, но в мен се отприщва някаква съпротива срещу правенето на правилни неща. Никога не мога да изкарам много дълга поредица от правилни постъпки.
Например подредила съм и съм почистила в къщи, сготвила съм си нещо диетично и здравословно(и вкусно), чела съм книжка за айкидо, вместо да блея в нета, и накрая вместо да отида да карам колело, което не е трудно и ми харесва много, си купувам сладолед и сядам да чета някакъв блудкав жълт вестник. Даже не ми е приятно да го правя. Но ми харесва да съм "неправилна".
Къде са корените на съпротивата ми срещу правилното - не знам.
Вие имате ли същите проблеми?
9 коментара:
не вярвам в правилните неща. как се определя, дали нещо е правилно?
Може би е страхът да не се превърнеш в робот - който страх ми е попречил да се уча и да направя един куп полезни за себе си неща.
и все пак, не ми отговори, как се (или кой) определя, дали нещо е правилно
За правилното...знам че е относително, но в случая АЗ смятам тези неща за правилни. Например да ям полезни неща, да не гледам телевизия, да не си губя времето в нета, да правя упражнения, да си лягам рано, да не чета глупости, да спортувам, да поддържам ред и чистота в къщи и все в този дух.
мда. измъкнах го, това 'аз'. иначе и аз не гледам телевизия, а и се старая да поддържам (ред не, но) чистота вкъщи.. :)
А ТИ имаш ли същия проблем със съпротивата срещу неща, които ТИ смяташ за правилни?
Може би ти вътрешно си знаеш, че си калпазан човек и подсъзнателно се стремиш да гравитираш около тоя имидж в очите си?
То иначе може всичките тия правилни неща поотделно да си ги обичаш и да са ти присъщи дори, но ако ги подредиш в права редичка без ни един золум, някак си навлизаш в непозната територия. Почваш да се чудиш коя си всъщност.
@Случайна, аз не предприемам действия в противоречи със себе си. не виждам защо някой трябва да го прави.
@skoklyo, хората са такива, някъде между това, което искат да бъдат в очите си, това, което искат да бъдат в очите на другите и това, което някога са били - неизбежно е да търсиш кой си, всъщност. ако случайно се намериш, съвета ми е, бързо да се усъмниш и да възобновиш търсенето.
Скучно ти е, уморена си и ти е писнало от всичките глупости.
Трябва ти качествена почивка.
Публикуване на коментар