неделя, 19 юни 2005 г.

понякога

Осъзнаването на липсата на надежда е най-лошото нещо което може да се случи на човек...

7 коментара:

Анонимен каза...

Надежда винаги има.

Не искам да се правя на Арагорн, но... наистина винаги има.

Просто човек трябва да се пребори със страха и отчаянието, и да вярва в нея. Ако може - да се бори за нея. Ако не - просто да чака. Но да се надява.

Ако предупреденият е въоръжен, то обнадежденият е защитен.

А надежда... винаги има.

Анонимен каза...

Нищо не е абсолютно валидно, Григоре, знаеш го много добре... Така че - какво, ако наистина няма? Аз не знам за какво говори Случайна, питам от собствен интерес - ако след цялото чакане и търпение, и борба, и каквото се сетиш да препоръчаш още, ако пак и наистина, и насериозно, и съвсем окончателно (по смисъла на резултатност от гореизброеното) няма надежда, тогава какво? Има ли по-лошо?

Анонимен каза...

Да, сега като гледам, доста депресантско изказване съм направила. Смисълът беше по-близо до това за което говори Алекс. Но се запитах дали липсата на надежда поражда депресия, или депресията поражда липса на надежда?

Анонимен каза...

Алекс: Има по-лошо - да се откажеш от борбата, да изгубиш надежда.

Дали ще намериш вода, ако копаеш, зависи не само от теб. Също и дали ще успееш, колкото и да се бориш.

Но това дали ще имаш надежда зависи в крайна сметка винаги само от теб. И то си струва.

Случайна: Кокошката или яйцето... Важното е този път кръгът да бъде прекъснат.

Анонимен каза...

Григор: Дааа, кокошката или яйцето:) Убеди ме:)

Анонимен каза...

Григор е един същи софист ;-))) Хич не съм съгласна с него - той извърта нещата! ;-)

Анонимен каза...

Остана и да съм няколко различни софисти едновременно! :-)