събота, 22 март 2008 г.
Между два свята
Разкъсвам се между два свята. Не знам дали приличам на човек, който се олюлява на ръба на пропаст, или на птиче, което се колебае дали да се научи да лети. "Какво ти казва шестото чувство?" би казал Сашо. Шестото чувство ми казва, че искам да захвърля всичко, да потърся друг път, да се откъсна напълно от света, да се заслушам в другия свят. Но не да отида за два дни "на хижичка" за да "презаредя" и после с пълна сила да се впусна пак да пилея скъпоценното, което съм получила, в помията на ежедневието. А седмото чувство.. седмото чувство ми казва, че едно зайченце тръгнало по непознати пътечки да търси истината и на първата пресечка го изяла лисицата. Да ама едно друго зайченце никъде не ходило, седяло си послушно в къщи и яло шоколад, докато умряло от затлъстяване и диабет. По-добре да го беше изяла лисицата. Да, ама ако така или иначе умира накрая, какво значение има как. А пък едно друго зайченце, си стояло в къщи и чистело и готвело, пък истината взела че сама дошла при него. Хм
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
4 коментара:
"едно друго зайченце никъде не ходило, седяло си послушно в къщи и яло шоколад, докато умряло от затлъстяване и диабет" - знам, че това не беше главното в поста, но не мога да спра да се смея :D
Категорично - искам да ме изяде лисицата....
а пък на едно друго зайченце му показали врата насред полето и му казали да се скрие зад нея от лисицата, а пък на едно още по-друго зайченце му дали тояга и му обяснили как да фрасне лисицата, ако го нападне. тъй че - намери си тоягата и смело напред!
именно, именно, само погледни на ежедневието като на нещо различно от помия, ей така кротичко, и истината ще дойде при тебе :)
Публикуване на коментар