Забърках се скоро в една дискусия в в блога на Ана. Една от онези, в които казваш нещо и не казваш точно това, което искаш, а после някой те репликира, а ти да се обясниш отговаряш и така нататък, отплесвате се от темата и накрая съжаляваш че си казал нещо изобщо.
Но от друга страна е полезно да говориш с хора, които мислят различно. Ето какво остана в ума ми от разговора там:
"Нито презирам някого, нито пък имам търпението да обичам целия свят. Това е досадно и отегчително да обичаш всичко и всички, познати и непознати, и целия свят... Да не подбираш в любовта не е добре. Означава, че не я умееш и я прилагаш безразборно. Което е по-неприятно и по-рисковано и от безразборния секс.:))"
"Когато обичаш целия свят в повечето случаи означава че към всички любовта ти е еднакво повърхностна! Срещал съм хора които "обичат целия свят" но когато ги опознаеш по-добре разбираш че в действителност те обичат само и единствено себе си и отношенията им с другите са с цел да удовлетворят нуждите на собственото си его."
Интересно. Винаги съм мислела, че всеки човек се стреми да обича колкото може повече хора. В смисъл, да мисли с добро за тях. Аз поне бих искала да мога да обичам всички. Не че мога. Не бях се замисляла че може да има обратен фокус. Да се стремиш да обичаш малко хора, но някак качествено. И да си подбираш кого да обичаш. Това не е моят начин, но бях някак...впечатлена колко различно може да е устроен нечий ум и аз даже не съм си помисляла за това. При това изобщо не става дума за това кое е по-правилно. Просто интересно. А може би думата се използва в различен смисъл? Аз изпозлвам "обичам" в абстрактния смисъл, като отношение, като нагласа. А може би те имат предвид практическия смисъл? Да обръщаш внимание, да отделяш време. А може би не.
Не знам защо се сетих за една моя любима книга - "Цветният воал". Там се разказва за същото - за видовете обич и .. смисъла на живота. Отговори никакви, както обикновено:)
За мен ще бъде много полезно и интересно, ако вие, четящите тук, ми кажете вие как я разбирате обичта? Какво мислите за обичането:))
6 коментара:
Не можеш да обичаш нещо или някого истински, без да го познаваш добре. Иначе обичаш представата за него в ума си, или обичаш самата идея, че го обичаш.
Казват, че истински приятел е онзи, който знае всичко за теб и въпреки това ти е все още приятел.
Значи, ако си способен да разбираш хората и искрено се интересуваш от тях, не само ги гледаш, но и ги виждаш, няма никакви проблеми да "обичаш целия свят", или поне доста повече народ отколкото някой затворен в собствения си свят човек, нали?
Обичта е емоция, изразява лично отношение, малко смешно е да се сравнява с кофа царевица, която подлежи на разпределяне между Х на брой прасета :D
Значи, ако обичта е лично отношение, придобито под въздействието на впечатления, получени след достатъчно отделено внимание ...
Сигурно способността да отделяш внимание, както и неговата ефективност, е единственото ограничение за "количеството" обич.
Мисля, че любовта и обичта нямат количество, нито бройка. Човек подбира приятелите си, защото приятелството по същество е взаимопомощ в трудни моменти, съпреживяване,... такива неща. Но любовта не е същото. Можеш да обичаш човек, който не ти е приятел. Не бих обобщавала по такъв начин. Когато обичаш, тогава някак надскачаш грижата и мислите за себе си с грижа и мисли за друг. Всяка любов е толкова различна и ми се струва пълна безсмислица да се опита човек да обобщава по тази тема или да вади акценти. Всеки обича толкова, колкото сам има нужда и може да понесе... и това е всичко. Няма количество, няма качество... има само мисли, грижи, щастие и мъка.
Нима любов и обич са едно и също нещо, а приятелството опира само до пресметливост?
Пресметливостта предполага да се мери колко и да се връща толкова. Кой е говорил за това?? Аз любовта и обичта не ги разграничавам особено в сърцето си, а по-скоро в изявата си, затова това е моето обобщение.
>"Аз поне бих искала да мога да обичам всички."
Може би това е причината да чета постоянно тоя блог, а в блога на Анна да влизам веднъж на 3 месеца, въпреки че не може да й се отрече - и тя умее да пише талантливо.
А за смисъла на живота, видовете обич и т.н., отговорът се знае отдавна - 42 - аз нямам какво да добавя...
:)
абе...................да сме от зайчетата който хем ще си правят хубаво в живота и няма да ги изяде лисицата.............ще мислим позитивно...а за обичта.да сме влюбени в живота,а другото си идва от самосебеси..........е.немоеш да обичаш всички,хубаво е когато всички те обичат...............
Публикуване на коментар