сряда, 1 юни 2005 г.

Волейбол!

Уж бях болна, уж кашлях, уж едва мърдах...А стана както винаги... Като видя топка и мрежа и.. нещо в корема ми се свива, тялото ми олеква, ръцете ми се отпускат с небрежната лекота на концентрацията. И започва онзи невероятен вълшебен танц...посрещане, ...вдигане,...забив...Не може да се сражаваш с топката. Трабва да я почувстваш, да я овладееш. Спокойствие когато посрещаш...в мислите си трябва да си навсякъде. Не тичаш, ти просто си там. Ръцете ти поемат агресията, усмиряват я. Ето. Мекотата в движенията на разпределителя. Като много нежна ласка. Силни китки, лек, но сигурен допир. Нагоре, нагоре. Бавно пристъпване, леко задържане, улавяш с мислите си топката, вече си част от нея, скачаш, просто се срещате и.....мекотата се превръща във взрив. Танцът между вас избухва в насочено желание. Сила и решителност. Целувка и удар. И после за секунда се връщаш пак на мястото си, защото всичко продължава....и още и още...
И освен това, невероятното усещане за отбора около теб. Плясването на ръцете, когато направите нещо хубаво. Някой те покрива когато скачаш. Смешките и глупостите, докато някой гони топката. Плясването на ръцете, когато се издъниш, но си дал всичко от себе си. И секундата тишина преди сервиса... "...ОК, хайде...."

ОК, хайде!!!!!!!

5 коментара:

Inks каза...

Уау, тва ми даде нов поглед на волейбола, един такъв много по-... еротичен :))

Unknown каза...

:) Миналата година по време на Световната Лига, като ходихме да викаме за нашите в Спортна зала и те играеха невероятно...се опитрах да обясня на някого какво е чувстовото като гледам как играе Владо Николов. Обяснението беше нещо от рода..."просто искам да се оженя за него...":)))

Анонимен каза...

Ох, само като чета и ръцете ми сами се размърдват. Напълно си права, волейболът е страхотна игра... за всички сетива ;-))

Анонимен каза...

Здрасти,
нещо не се справих с опциите по-долу, както и да е. Завиждам ти, че сте играли и още ти завиждам, че имаш възможност да гледаш Световната Лига, когато се провежда във Варна. Мой любимец от едно време беше Мартин Стоев - мака и по-нисичък в сравнение с Любо Ганев, как играеше само. А какво ли стана сега на срещата с Куба? Ти гледаш ли ги?
Таня

Unknown каза...

Ех, нали знаеш, за нашите или добро, или нищо. Така че засега...нищо...:)