Някой спомня ли си как се прави секс? Не онова стерилно взаимодействие между телата, когато сте коректни и учтиви партньори, разделени от плътната пелена на скуката и безразличието. Не и вълшебната приказака на влюбването, когато си издигнал другия на пиедестал, та чак те е страх да го докоснеш истински и ти стига само да се взираш в очите му. Не вулгарната псевдоразкрепостеност на отчаяната самота, когато срещайки някого се страхуваш от него и с погнуса прибираш в класьора на спомените си "екзотични изживявания", единствената полза от които е, че стават за фукане пред приятелите.
Непостижимо ли е онова междинно състояние, когато телата са искрени в порива си, без непременно да бъдат водени от романтична любов? Когато получаваш и даваш в кипежа на искрящо удоволствие, без да размишляваш как точно се казва това което правиш в момента. Когато не се страхуваш, и хващайки другия за ръка отивате далеч-далеч, за да се срещнете с дъгата. И после можеш да го целунеш и да си тръгнеш без никога да се върнеш, но пък винаги като си спомниш за това да се усмихваш...
Без вулгарност и без свян, без страх и без обещания, физическо и емоционално...
Възможно ли е?
9 коментара:
Кой е казал, че е невъзможно? Ако двама човека търсят именно това, кое би им попречило? Едничкият проблем би дошъл ако са с различни нагласи, защото тогава единият винаги би се чувствал ощетен. Защото за него това би бил компромис, направен с надеждата у другия да остане повече, отколкото е заявил изначално.
Но ако го няма този момент, къде би бил проблемът?
Ех, и аз искам такъв секс. Или както казваше един приятел "Йебанеееее!"
Васил: Хубаво е че има хора които си спомнят:) А какво ще се случи на 8-ми? И... много питаш:)
Алекс: Не знам какъв би бил проблемът, но сигурно има някакъв:-/
Никола: Ахахаха, не ми е идвало наум да се изразя тъй поетично, но... вероятно е имал предвид същото.
Васил: То по едно такова преживяване на лято не е достатъчно:) Но поне стискам палци за сесията:)
Не съм разбрала, значи:) Е, тестостероновото натрявяне не е хубаво нещо:) Малко остана:)
мечта, свобода...
миг, тишина.
Здравей, случайно попаднах на твоя дневник. Хареса ми написаното.
Накара ме да се замисля за много неща.
Радвам се, че все още има хора, които си спомнят как се прави това, аз май съм забравила, обаче ще се опитам да си го припомня ;-)
Искам и да те попитам мога ли да използвам връзка към тази твоя статия, или част от нея, в своя дневник?
Благодаря ти предварително ;-)
И успех в начинанието ;-)
Хеката: Разбира се, че можеш. Само че посочи и тук връзка към дневника си:)
Това което написах за секса отразява цяла област в начина ни на общуване със света. Много тъжно. Хладът е навсякъде. Криви огледала, ослепяващи светлини. Самота и страх. А може да бъде иначе...:))) Успех и на теб:)
Благодаря ти!
Моят дневник се намира тук:
http://laname.blogspot.com
Не е нещо кой знае какво, по-скоро го създадох, за да си помогна да намеря себе си. А и ми спестява дългите и уморителни разговори и обяснения с приятели ;-). Също така е и отчаян опит да не забравя да пиша и говоря правилно български, но това е друга тема ;-)
Публикуване на коментар