понеделник, 8 май 2006 г.

Цветният воал

Това е една книга на Съмърсет Моъм, която бях чела много отдавна. Сега я препрочитам. Хубава е. Омайваща, унасяща. Утешаваща и много мъдра. Току-що прочетох следното:
" -Защо пожелахте да я видите?
Кити се поколеба преди да отговори.
-Търся нещо, без да знам какво точно. Зная обаче, че за мен е много важно да го намеря и че намеря ли го, ще се успокоя. Може би монахините го знаят; когато съм с тях, чувствам че пазят тайна, в която не желаят да ме посветят. Бях си втълпила, неизвестно защо, че като видя тази ваша дама, ще разбера какво търся. Ако можеше, тя сигурно щеше да ми го каже.
-А защо смятае че тя ще знае?
Кити го погледна косо, но не отвърна. Вместо това го запита:
-А вие знаете ли го?
Той се усмихна и сви рамене.
-Дао. Някои го търсят в опиума, други в бога, някои в уискито, трети в любовта. Но пътят е един и същ и наникъде не води. "

2 коментара:

spartster каза...

Хамелеон - Уилям Дийл - първият ми сблъсък с трилърите.
та там бях прочел:
...в ню йоркското метро не поглеждай никой в очите, защото човекът до теб може да е наркоман, масов убиец, изнасилвач или свидетел на йехова...
няма връзка с това което си написала, но така или иначе не пиша в моя(блог), та рекох да "натоваря" твоя(блог). нищо лично. усмихни се! :-)

Таня каза...

Съмърсет Моъм едно време беше един от най-любимите ми автори. Първо заради филмовата серия "Случки с неочакван край", голяма част от която беше направена по негови разкази и второ - заради "Души в окови" - книга, която когато прочетох мноооого отдавна не разбирах съвсем, но я запомних заради това, че ме ядоса главният герой с вечните си търсения...

Мина се обаче време и го разбрах съвсем добре.

А тази, за която ти говориш, дори и не бях чувала. Ще я запомня и ще се опитам да си я намеря...