сряда, 24 май 2006 г.

Down, down, down, down...

Преуморена съм. Сенките под очите ми са станали кръгове. Сънувам кошмари, а като се събудя не искам да отворя очи. Плаче ми се постоянно... Ебахти и депресията... А то още не се е почнало. Глезя ли се, какво ли?

11 коментара:

itilien каза...

Уви, не се глезиш, просто наистина е трудно. Тоя бесен начин на живот ни изсмуква силите за живеене. Пък и ситуацията не е розова.
Надеждата е, че ако не умреш от депресията, ще я преживееш. Дано поне стане по-бързо.
Честит празник!

Биляна каза...

Глупости... я се огледай :) Каква депресия, кви пет лева... :))))) Слънцето грее както преди и всичко е пролетно-лятно - отвори очи и ще го видиш :)
Видя го, знам! :)

spartster каза...

отпочинал съм. сенките под очите ми са изчезнали. сънувам розови сънища, и като се събудя не искам да отворя очи. смешно ми е постоянно... ебахти и красотата... а то още не се е почнало. глезя ли се, или съм в рая?
:-)

Случайна каза...

spartster:Какви хапчета пиеш, да ги почвам и аз.

hp каза...

Купи си хубаво списание след работа, пий САМА една луксозна и хубава бира или си поръчай прекрасна мелба, в зависимост какво ти се иска повече, наспи се утре вечер поне 12 часа, излез със сина си край морето в събота сутрин и повтори с бирата или мелбата ВЕЧЕ С КОМПАНИЯ . Раят да почака за сега.

Случайна каза...

hp::)))

калин каза...

Аз лично смятам депресията за напълно нормално състояние, един вид противовес на миговете щастие към които всеки се стреми. Мисълта за този баланс ми помага да не приемам моментите на депресия толкова емоционално а някак по-философски.. един вид знам, че това е нещо временно, нещо като необходимото зло което трябва да се изтърпи.

spartster каза...

имам пневмония. боцкат ме дваж дневно в гъзето с индометанещо. направо съм върха.

itilien каза...

калин: много си разбрал тогава, какво е депресия. Като си в истинска депресия, философстването не важи. единствената нежно прегръщана мисъл е как да се самоубиеш безболезнено. Пробвай това:
http://www.optimistest.boom.ru/

алекс каза...

itiliеn, грешиш, ако си мислиш, че Калин не разбира, повярвай ми...

itilien каза...

Възможно е и да греша, разбира се, не го познавам момчето, но лично мен, когато съм нейде на дъното, или под него, ме дразнят бодряшките думи. Като е мрак, да е мрак, като е мирова скръб, да бъде, да мине и да замине, за да стана пак човек.
Това ми напомня на молитвата срещу страх от "Децата на Дюн" (филма) - "пускам страха да мине през мен, и когато отмине, аз пак ще съм тук, а него няма да го има". Нещо такова.
Като се съберат трудности и мъки, какво да се прави, пускаш ги да минат и се надяваш, като отминат пак да си там. И да си почти същия.