неделя, 28 май 2006 г.

Осем

Синът ми става на осем. Днес това е рожден ден с балони, торта, много сок (разлян половината) и весли подаръци. Преди осем години беше малко по-страшничко. Бабите казват, че родилката е с единия крак в гроба. Но аз си мисля, че това не е защото може да умре. Просто когато ставаш майка, трябва да отидеш в отвъдното, за да доведеш детето си. Иначе не става. Моето дете оживя тогава. Оживяхме и двамата. Върнахме се заедно от големия светъл път, по който бяхме поели. За добро или за лошо. Пътят си е все там, няма да избяга. Макар че понякога ме привлича неудържимо.
Кога едно дете е достатъчно голямо? Никога.

7 коментара:

Биляна каза...

Да ти е жив и здрав :) и да те държи все така на прага на двата свята, за да не забравяме и ние, възрастните, откъде идем и къде отиваме :) Целувки и много усмивки :)

Случайна каза...

:)))

itilien каза...

Честита ти радост! Да е живо и здраво детето, да му е щастливо и палаво детството и двамата заедно да преоткривате хубавите страни на реалния свят!

hp каза...

Да сте живи и здрави !

Таня каза...

Поздрави и от мен - да сте живи и здрави и двамата и много слънчеви усмивки :-)

Случайна каза...

Багодаря ви много на всички. Банално е да го кажа, но едва ли предполагате колко много ме зарадвахте:))))Благодаря:)))

Анонимен каза...
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.